Тимъти Зан - Блекколар

Колата зави и на една пресечка Кейн видя напред сива стена и врата с метална мрежа, охранявана от стражи със сиво-зелени униформи, каквито носеха Голуей и шофьорът. Един от тях се доближи до колата, която спря, и каза остро:

— Личните ви карти, господа?

Тримата, включително и Голуей, подадоха личните си карти. След бързо, но внимателно преглеждане мъжът им ги върна и махна с ръка на трети страж зад мрежата, който бързо изчезна зад стената отляво. Вратата се отвори с плъзгане и когато колата мина, отново се затвори.

— Новобранец? — попита Кейн и кимна назад.

— Съвсем не — отговори Голуей. — Нашата служба за сигурност прави проверки в съответствие с правилата. — В гласа му прозвуча голяма гордост.

Пътуването до пететажната сграда с надпис „Служба за сигурност на Плинри“ беше кратко. Кейн и Голуей слязоха пред главния вход и влязоха вътре, като оставиха багажа на Кейн в колата с Рагузин. На втория етаж влязоха в малка стая с два стола, маса, телефон и апарат, който Кейн си спомняше от космодрума в Нова Женева.

— Бихте ли ми дали личната си карта, господин Риензи… благодаря. Бихте ли седнали тук, моля? Сложете пръстите си върху плочата.

Отново светлинен блясък докосна очите на Кейн. Голуей почука по един ключ и му кимна:

— Можете да се отпуснете. Ще отнеме още няколко минути… един от градските компютри се развали вчера, а двата други са много натоварени. — Той остана прав до машината, сякаш присъствието му можеше да накара компютъра да работи по-бързо.

— Няма проблем — спокойно каза Кейн. — Рутинните проверки на сигурността са с приоритет.

Голуей, изглежда, малко се поуспокои.

— Радвам се, че проявявате разбиране. Дълго ли ще останете на Плинри?

— Само десет дни — до следващия полет за Земята. Трябва да се върна на работа.

— А, да… Капитанът съобщи по радиото, че сте от Сената. Сътрудник на сенатор Орианд или нещо такова.

— Ориол — поправи го Кейн машинално. — Да, аз съм един от неговите сътрудници. Всъщност това е малък пост, но татко мисли, че е добър начин да получа известен опит в политиката.

— Баща ви също ли е на правителствена работа?

— Да. Всъщност той е в политиката от края на войната. Започна като съветник в Милано и сега е трети министър по образованието.

— Значи сте били подготвен още от ранна възраст?

Подготвен … евфемизъм за обработен за лоялност .

Разговорът вземаше неприятна насока.

— Когато бях петгодишен — отговори той рязко, като смъкна температурата в тона си с няколко градуса. Един сътрудник на сенатор не трябваше да търпи такива въпроси.

Голуей разбра намека и бързо отстъпи.

— Извинявайте, господин Риензи… нямах предвид нищо лично. Просто бях любопитен. — Той рязко се изправи и Кейн почти можеше да чуе как се напряга да намери по-безопасна тема. — Това бизнес пътуване ли е, или просто за разтоварване?

Това беше по-безопасна територия и за Кейн.

— Всъщност и двете. Тук съм през свободното си време и на собствени разноски, но и ще работя. — Той спря. Излъчваше комбинация от скромност и гордост. — Ще пиша книга.

Веждите на Голуей се вдигнаха в израз на учтива изненада.

— Наистина ли? За Плинри?

— Всъщност за войната. Зная, че са написани много книги, но повечето от тях се спират на Земята или на световете на Центавър. Аз искам да напиша книга от гледна точка на хората в най-далечните части на ТДИ. Тъй като Плинри е столица на сектор и основна военна база, мисля, че тук трябва да има всички основни записи, които ще ми трябват.

— Нашите архиви са доста богати — съгласи се Голуей. — Вярвам, че имате необходимите пълномощия.

Кейн разбра, че това е стръвта, на която се очакваше да клъвне.

— Тук е необходимо разрешение за писане на книги, така ли? — попита той и се усмихна.

— О, не… имам предвид разрешение да разгледате архивите. Имате такова, нали?

Усмивката на Кейн изчезна.

— Какво разрешение по-точно?

Голуей също се намръщи.

— Стандартната форма за достъп до архива на ТДИ. Изисква се всеки път, когато се преглеждат официални документи.

— По дяволите! Никой не ми каза, че ще ми трябва такова нещо. — Кейн остави възмущението си да премине в досада и гняв. — По дяволите! Вижте, аз съм член на правителството на ТДИ и нищо от онова, което искам да видя, не е секретно. Ще мога ли да прегледам тези документи със страж над главата ми?

Голуей вдигна рамене.

— Можете да попитате в сградата на архива, но не мисля, че ще ви разрешат. Съжалявам.