Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

Миналата година в Голямо село дойде зъболекарят и направи на Агда нови изкуствени зъби. Защото каза, че никога не бил виждал толкова грозни изкуствени зъби, като старите й. Било жалко да носи такива зъби, когато иначе била толкова хубавичка. Обаче Агда не изхвърли старите зъби. Каза ми, че щяла да си ги носи понякога за всеки ден, особено при лошо време, а новите щяла да пази за неделните дни.

— Тия зъби чинят още, за да храня с тях прасетата и да доя кравите — рече тя.

Но старите зъби скоро й омръзнаха, защото новите бяха много по-хубави. Агда обича Оскар, нашия ратай, та сигурно искаше да изглежда добре и през седмицата.

Помнех, че старите зъби лежат в най-горното чекмедже на Агда. И сега ми хрумна нещо чудесно.

— Знаете ли какво ще направим — казах на Брита и Ана. — Ще сложим изкуствените зъби на Агда в Ковчежето на Мъдреците. Ако три жалки момчешки зъбчета могат да създадат тайна сила, какво ли ще стане от цяла гарнитура?

Брита и Ана страшно се зарадваха на предложението ми. Било много по-добре да направим така, вместо да откраднем Ковчежето на Мъдреците, каза Брита. Когато момчетата измислят такива щуротии, трябва да им покажем, че ги смятаме за несериозни. Жените наистина не трябва да търпят какви ли не дивотии, каза тя.

Така че сложихме зъбите на Агда в кутията от пури и я върнахме на мястото й. После излязохме да намерим момчетата. Те бяха долу на пътя и играеха на топчета. Седнахме на крайпътния насип да ги гледаме.

— Я виж, мъдреците играят привечер на топчета — каза Брита.

Те не отговориха. Ръцете на Ласе бяха пълни с топчета и аз рекох:

— Мисля, че Ковчежето на Мъдреците е удобно място за топчета.

Те не отговориха. Но Ласе въздъхна тежко-тежко. Явно си мислеше, че неверниците се държат по-глупашки от обикновено. То просто му личеше.

— Хайде, разкажете ни за Ковчежето на Мъдреците — помоли се Ана и бутна Ласе в ребрата.

Но тогава Ласе каза, че това било нещо, което не можело да се разкаже на момичета. Ковчежето на Мъдреците било пълно с тайни сили. С него било възможно да се правят чудеса. Ковчежето се намирало на тайно място и ние никога, никога, никога нямало да узнаем къде. Само тайното братство, което пазело ковчежето, бивало да знае къде се намира то. Иначе цялата му сила щяла да изчезне, каза Ласе.

— А тайното братство, това сте ти, Бусе и Уле, така ли? — попита Брита.

Тогава Ласе пак замълча и се направи на мистериозен. А Брита, Ана и аз прихнахме да се смеем.

— Мисля, че се ядосват, задето не знаят къде държим кутията от пу… Ковчежето на Мъдреците — обади се Бусе.

— Държите го в дрешника си, разбира се — каза Брита хитричко.

— Представи си, не! — рече Бусе.

— Аха, тогава сигурно е под някоя разкована дъска на тавана — каза Ана.

— Представи си, не е! — викнаха Ласе, Бусе и Уле в един глас. Но, олеле, колко разтревожени изглеждаха! Съвсем си объркаха играта на топчета.

— Хайде да разгледаме пак твоите птичи яйца, Бусе — каза Ласе.

Да гледат яйцата на Бусе! И той си въобразяваше, че ще се хванем! Беше ни ясно, че искат да се измъкнат, за да спасят Ковчежето на Мъдреците.

— Яйцата ли? Уф, толкова пъти сте ги гледали! — отговори Бусе, който понякога не схваща бързо. Но Ласе втренчи злобен поглед в него и тогава Бусе най-сетне включи.

— Е, разбира се, че може да погледате яйцата — отговори той със страшно хитроумен вид.

Тогава момчетата тръгнаха — но много бавно, за да не се усъмним. Ние, обаче, се разбързахме. Хукнахме при майката на Уле и казахме, че искаме да вземем нещо от неговата стая. После се втурнахме нагоре по стълбите и изпълзяхме през липата в стаята на Ласе и Бусе, излязохме на тавана и се скрихме зад дрехите. Едва бяхме стигнали, и момчетата затропаха по стълбата.

— Какво ли искаше да каже Ана с това за пода на тавана? — попита Бусе.

— Фу! — рече Ласе. — Казала е го просто така. Но ще е по-добре да преместим Ковчежето на Мъдреците на друго място. За да сме сигурни.

После Ласе махна дъската, но ние нищо не виждахме, защото момчетата пак ни затулваха гледката.

— Отвори го да видя зъба си — обади се Уле.

— И аз искам да видя моя — каза Бусе.

— Мъдреци — каза Ласе, — това, което е скрито в туй ковчеже, никога не трябва да бъде видяно от неверниците. Само от нас.

След това стана съвсем тихо и ние се досетихме, че Ласе е отворил капака. И после са видели зъбите на Агда, защото чухме страшен вой. Тогава изскочихме иззад дрехите и почнахме да им се смеем. Пък аз казах: