Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

— Сега си имате тайна сила за цяла година!

А Ласе запрати зъбите на Агда в другия край на тавана и заяви, че изобщо не трябвало да съществуват момичета, защото само разваляли всичко.

Ана каза:

— Моля те, Ласе, направи малко чудеса с пурената кутия!

— Май ще си изпросите пердаха — отговори Ласе.

Но след това Ласе, Бусе и Уле изхвърлиха зъбите си и излязохме навън, и играхме всички заедно на народна топка.

Има две неща, за които завиждам на Брита и Ана. Първото е дядо. Дядо казва, че ако няма повече деца в село Шумотевица, той спокойно може да е дядо на всички ни. Но тогава Ана се обажда:

— Може и да е така. Обаче само на мен си истински, истински, истинскидядо. И на Брита, разбира се!

А когато сме при дядо и му четем вестника, само Ана седи в скута му и той винаги я нарича „миличко“. Не разбирам как може да прави разлика между Ана и нас, останалите, след като е почти сляп. Но той може. А все пак Ана не е космата като онзи Исав от Библията. На таткото на Исав не му е било никак трудно да различава децата си, щом едното е било космато, а другото гладко. Но мисля, че дядо наистина си го бива, защото Ана изобщо не е космата.

Все пак, дядо е толкова добричък към всички ни, та всъщност няма особено значение, че нарича Ана „миличко“.

Обаче Брита и Ана си имат и собствено езеро. Това е второто нещо, за което им завиждам. Трябва само да се прекоси тяхното кравешко пасище и се стига до Северняшкото езеро. Там се къпем лятно време. Има много хубав пясъчен бряг. Веднъж, когато се бяхме сдърпали, Ана ми викна, че не бива повече да се къпя в тяхното езеро. Но майката на Ана каза, че мога да се къпя колкото си искам. Защото така пишело в закона. Та Ана не може да ми забрани да се къпя в Северняшкото езеро, колкото и да сме се сдърпали. Освен това ние обикновено се погаждаме.

От другата страна на езерото няма пясъчен бряг. Там има високи скали. На мен поне ми се струват високи. Но Ласе казва, че би трябвало да видя Скалистите планини. Често си въобразяваме, че от другата страна на езерото наистинасе издигат Скалистите планини. И понякога отиваме дотам с лодката на Северняците.

Ласе казва, че сигурно някой великан е нахвърлял всичките огромни скални блокове и камънаци, от които са направени Скалистите планини. Много отдавна, когато още не е имало хора. Нито пък село Шумотевица. Радвам се, че не съм живяла тогава. Когато го е нямало село Шумотевица. Ей, какъв късмет, че някой е измислил да построи село Шумотевица! Защото иначе нямаше да имаме къде да живеем. Ласе казва, че тогава щяхме да живеем в пещерата в Скалистите планини. Там има една много хубава пещера под няколко огромни скални блока.

Имаме си един бор, на който винаги завързваме лодката, когато стигнем другата страна на езерото. След това почваме да се катерим право нагоре по скалите. Но не как да е. Има специални места, където знаем, че можем да се хванем. И това наистина е нужно, защото е много трудно да се катериш по скали. Там има една цепнатина, която наричаме Носожулка. Защото е толкова тясна, че почти винаги си ожулваме носовете, когато се провираме през нея. Обаче трябвада минем оттам, друг път няма. След това идва една скала, която стърчи навън, и там трябва да стъпваме по едно тясно ръбче, за да я отминем. Тази скала наричаме Чупицивка. Защото Ласе твърди, че веднъж Бусе паднал оттам и си счупил цивката — носа, де. Но Бусе казва, че изобщо не било така — да, паднал, обаче насмалкощял да си счупи ръката и Ласе щял да яде бой, задето разправя, че си бил счупил цивката. Въпреки това скалата се казва Чупицивка. Най-опасното място наричаме Мъртвешка ръка. Ако паднеш оттам, ще трябва да те върнат вкъщи в ръчна количка, казва Ласе. Но след като си се промъкнал покрай всички тези трудни места, скоро стигаш до върха на най-високия рид. И ако после навлезеш малко в боровата гора, намираш пещерата. Наричаме я Гърмящата дупка.

Един неделен ден през пролетта, малко преди да свърши училище, отидохме на излет в Скалистите планини. Носехме си храна и бяхме казали на нашите, че сигурно ще останем навън целия ден.

Ласе върза лодката за обичайния бор. И почнахме да се катерим. Говорехме за това, кое е по-забавно — да се катерим по скали или да се катерим по дървета. И всички решихме, че сякаш е мъничко по-забавно да се катерим по скали. Измислихме едно ново място, което нарекохме Стегникорем. Защото трябваше да си прибереш корема, за да минеш оттам. Е, всъщност мястото не беше ново, разбира се. Преди това се бяхме катерили много пъти покрай Стегникорем. Но тогава още не знаехме, че се казва Стегникорем.