Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

А сега Ласе заяви:

— Може да се каже, че вече сме почакали малко.

И така, загребахме към острова. Съблякохме се на нашата скала и се състезавахме кой ще влезе пръв във водата. Спечели Бусе, защото кървавицата явно се беше слегнала малко.

Обаче водата се оказа страхотно студена, та всички на бърза ръка излязохме. И първото, което видяхме, когато излязохме, беше злобният овен на Северната. Стоеше там с огромните си, извити рога и ни гледаше подло. Северняшкият овен не може да ходи на паша с другите овце. Защото прескача всички огради и мушка наред когото види. През пролетта го държат съвсем сам на острова. Страшно е трудно да го откарат дотам. Чичо Ерик и татко, и чичо Нилс си помагат да му вържат краката с въже и го слагат в лодката, а чичо Ерик гребе до острова с него и го пуска там. Но сега ужасно се стреснахме, като излязохме от водата и видяхме овена, застанал на брега и втренчил очи в нас. Защото бяхме забравили, че е там. Улрик се казва този овен.

— Олеле, майчице! — писна Ана. — Не се сетих за Улрик!

Според мен Улрик смята, че е страшно обидно да го връзват така и да го слагат в лодката пред очите на всичките му жени и агънца. Може би затова е толкова свиреп. И сигурно му е много скучно съвършено сам на острова.

А сега изглеждаше още по-злобен от обикновено. Наведе глава и се втурна към нас, като замахваше на всички страни. Уле отнесе един удар и падна, но бързо се изправи и хукна да бяга. Всички бягахме. Бусе, Ана и Брита се качиха на един висок камък, Уле и аз се покатерихме на едно дърво, а Ласе се скри зад един храст.

Извиках на Ласе:

— Ей, ти, дето толкова те бива да ловиш зубри! Ето ти един зубър — или поне нещо подобно. Я да те видим как ще го хванеш!

А Брита и Ана изкрещяха:

— Да, зубърът идва, Ласе! Хвани го де!

Но Ласе не смееше да отговори иззад храста, където се криеше, за да не чуе Улрик, че е там.

Улрик побесня от яд, задето не можа да ни намушка. Застана под дървото, на което седяхме Уле и аз, и взе да го блъска, та кората се разхвърча. След като това не помогна, отиде до камъка, където бяха Бусе, Брита и Ана. Стоеше под тях и се пулеше злобно.

— Пули се, пули се! — каза Брита.

Обаче най-сетне почнахме да се чудим как ще се измъкнем оттам. Улрик не изглеждаше, като че ли ще му омръзне да ни варди.

— Ех, да имах една кървавица! — обади се Бусе.

Кървавиците, които останаха, бяхме скрили в Гърмящата дупка и после забравихме да ги вземем. А сега, когато Бусе заговори за кървавица, всички усетихме, че сме гладни.

— Да не си заспал зад храста? — извика Уле на Ласе. Тогава Ласе подаде глава и се огледа. После опита да се прокрадне до камъка, на който бяха Бусе, Брита и Ана. Но не трябваше да го прави. Улрик го зърна и просто подскочи от радост. Засили се право към Ласе. Ласе побягна, а ние се разкрещяхме. Изглеждаше толкова страшно как Ласе тичаше около храстите с Улрик по петите.

— Тичай, Ласе, тичай! — провикна се Ана.

— Нали това правя! — кресна Ласе.

Веднъж Улрик събори Ласе и тогава така се разпищяхме, че прозвуча като първобитния вой. Улрик май се стресна от воя. Ласе стана и хукна пак. Улрик препусна подире му и ние закрещяхме още по-силно. Обаче не помогна.

На острова има един стар сеновал. Не го използват, защото покривът му е разнебитен. Вратата стоеше широко отворена. Ласе се втурна вътре. Улрик след него. Тогава се разплаках и казах:

— Олеле, сега Улрик сигурно ще убие Ласе в сеновала.

Но изведнъж видяхме Ласе да се провира през порутения покрив. Скочи на земята, изтича и затвори вратата, а Улрик остана вътре. После каза:

— Зубърът е пленен!

Тогава най-сетне се осмелихме да слезем. И всички се покатерихме на покрива да гледаме Улрик през дупките. Бусе го заплю и извика:

— Фу! Злобен овен!

Аз пък казах:

— Дано Понтус никога не стане такъв стар зъл овен!

След това трябваше да си тръгнем. Ласе ни каза всички да седнем в лодката. А той щял да отвори вратата на сеновала и веднага да изтича и да скочи в лодката, преди Улрик да е разбрал какво става. Защото въпреки че Улрик е такъв зъл и глупав овен, не бивало да го оставим затворен в сеновала да умре от глад, рече Ласе.

Направихме както каза Ласе — винаги го правим.

Докато се отдалечавахме от острова, Улрик стоеше на брега и ни гледаше, сякаш много съжалява, че си отиваме.

— Стига да ми кажете, ще ви наловя още зубри — каза Ласе и взе да се перчи.

Но този ден не искахме да ни лови повече зубри. Бяхме страшно уморени и гладни и искахме само да се приберем вкъщи.