Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

Когато се катерехме през Мъртвешка ръка, малко ме побиха тръпки, защото беше страшно напрегнато. Навярно мама никога не е виждала Мъртвешка ръка, защото иначе по никакъв начин нямаше да ни пуска да ходим из Скалистите планини. Ласе погледна в пропастта и каза:

— Всички, които смятат да паднат оттук, да вдигнат ръка или крак!

Но, честна дума, никой не можеше да вдигне ни ръка, ни крак, защото с тях се бяхме вкопчили в скалата. Обаче нито един не падна. И после бързо стигнахме до Гърмящата дупка.

Точно до Гърмящата дупка има красива горска полянка. И там наредихме яденето. Когато сме на излет, винаги много бързо огладняваме. Всички решихме, че ще е най-добре да си похапнем веднага. Ние носехме палачинки с конфитюр. Май бяха сто палачинки. И мляко, и сок, и сандвичи, и курабийки. Уле носеше кървавица. Шест питки кървавица. За всеки от нас по една. Но как да ядем студена кървавица, когато имахме такива количества палачинки! Ана и Брита носеха едни кравайчета, които прави майка им. Страхотно вкусни! Почерпиха всички ни. Накрая остана само едно кравайче и на Бусе много му се искаше да го получи. Защото много обича сладки.

Уле беше сърдит, задето никой не щя да яде от неговата кървавица. А Брита сигурно го съжали, та каза:

— Ще ти дам кравайчето, Бусе. Но преди това трябва да изядеш кървавиците на Уле.

Бусе беше доста сит, но въпреки това се залови да изяде кървавиците. Първата кървавица изяде за миг. Излапа и втората. Макар и малко по-бавно. Въздъхна, когато почна третата. Но Брита държеше кравайчето пред носа му. И той издъвка и нея. После хвана четвъртата. Захапа я и каза:

— Четворната ще ми приседне!

— Глупендер такъв! — викна Ласе. — Не се казва „четворната“, а „четвъртата“.

— Толкова съм сит, че не си помня името — рече Бусе. Ана подскачаше на куц крак около него и крещеше:

— Мисля, че ей сега ще гръмна — изпъшка Бусе и не щя да яде повече кървавица.

— Въпреки това ще ти дам кравайчето — рече Брита.

Но Бусе заяви, че до края на живота си няма да хапне кравайче, и никога, никога вече кървавица.

След това влязохме в пещерата. И Ласе каза, че през каменния век в нея може би са живели хора. Бррр, колко ли им е било студено зимно време на онези нещастници! Между скалните блокове имаше широки пролуки, през които можеше да навява сняг.

Брита измисли да играем, че уж сме такива хора от каменния век. На Ласе много му хареса. Каза, че той, Бусе и Уле ще отидат да ловят зубри, за да ги опитомят. Брита, Ана и аз трябвало да си стоим в пещерата и да се погрижим яденето да не изстине. Много е странна тая работа! На каквото и да играем, все момчетата ще правят нещо интересно, а ние трябва само да държим яденето на топло и други ей такива неща. Но Брита каза, че можем да вземем клони и да пометем пещерата, а сетне да закрепим в пролуките хубави брезови вейки, за да стане по-уютно.

— Правете каквото искате — рече Ласе, — колкото и да е тъпо! Хайде, момчета, да вървим на лов за зубри!

Но Бусе беше съвсем взел-дал от кървавицата и каза, че нямал сили да лови зубри.

— Тогава ще стоиш в пещерата и ще биеш жените и децата — заповяда Ласе. — Главното е да имаш с какво да се занимаваш.

— Само да опита! — закани се Брита.

Но Бусе беше така преял, че легна в тревата пред пещерата и лежа там през цялото време, докато Ласе и Уле ловяха зубри, а ние метяхме. След това Ласе и Уле се върнаха, като надаваха ужасяващ вой — за да разберем, че ловът е бил добър, обясни Ласе. Чувала съм много врява от Ласе през живота си, но никога нещо подобно на този вой. Той каза, че това било първобитният вой и че така виели хората от каменния век, когато ходели на лов за зубри. Страшно се хвалеше колко опасно било да се ловят зубри и колко много бил наловил. Но ние не видяхме нито един.

После заваля, а ние седяхме в пещерата и ни беше много весело. Небето съвсем притъмня и помислихме, че този ден времето няма да се оправи повече. Но изведнъж слънцето се подаде иззад един облак. Излязохме от пещерата и застанахме да гледаме езерото. Тогава видяхме колко разкошен изглеждаше островът в Северняшкото езеро. Слънцето грееше право върху плоската скала, от която влизаме във водата. И Ласе предложи:

— Хайде да отидем там да се изкъпем, а?

Бяха минали не повече от два дни, откакто питахме мама дали не бихме могли скоро да почнем да се къпем, но тогава мама каза:

— Не, много е рано. Ще почакате още малко!