Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

— Ами! И таз добра, да кажем на тях! — рече Бусе.

— Дума да не става! — обади се и Уле.

Брита, Ана и аз щяхме да се пръснем от любопитство. Но бяхме разумни и дума не им продумахме.

— Сега е твой ред, Ана — казах.

И продължихме да играем на дама като щури и да се преструваме, че не сме любопитни.

Ласе, Бусе и Уле седнаха край пътя и ни гледаха. Бусе попита Ласе:

— На сигурно място ли го скри?

— Бъди спокоен — отговори Ласе. — Ковчежето на Мъдреците трябва да се укрива на сигурно място.

— Да, иначе може да го напипат момичетата — каза Уле. — А това ще е страхотен ужас.

Ласе направи гримаса, сякаш не можеше да си представи по-страхотен ужас.

— Не говори такива зловещи неща, Уле — каза той. — Ако го напипат момичетата… вай-вай-вай!

— Ти си на ред сега, Лиза — обади се Брита.

И продължихме да играем на дама и да се правим, че не сме чули нито гък за Ковчежето на Мъдреците.

Тогава момчетата си тръгнаха. Ходеха в една редица по пътя и Ана ги посочи с пръст, и прошепна:

— Там вървят Мъдреците, хи-хи!

И почнахме да се смеем, колкото ни глас държи. Ласе се обърна и каза:

— Хубаво е, че сте в добро настроение, но има някои неща, за които си нямате представа, жалки нещастници!

Тогава решихме да намерим Ковчежето на Мъдреците. Беше ни ясно, че това е една от обикновените глупави измишльотини на момчетата, но все пак искахме да знаем каквое Ковчежето на Мъдреците.

Момчетата бяха отишли на пасището, за да яздят Свеа, нашата черна кобила. А ние изтичахме в стаята на Ласе и Бусе. И взехме да търсим. Олеле, как търсихме! Обаче не е лесно да намериш Ковчежето на Мъдреците, когато дори не знаеш как изглежда. Ровихме в чекмеджетата на скрина, гледахме под леглата и по рафтовете в дрешника, и в печката, и навред из тавана. Но така и не открихме Ковчежето на Мъдреците.

Както си търсехме, чухме, че вратата на таванската стълба се отвори и момчетата затрополиха нагоре. Ох, как се разбързахме! На тавана висят много дрехи. Свряхме се зад тях и застанахме съвсем мирно.

— Хайде да го извадим и да го погледнем още веднъж — каза Бусе.

— Първо трябва да видим къде са се дянали момичетата — рече Ласе. — Може би седят в стаята на Лиза и се лигавят с куклите.

— Ами! Не се ли сещаш, че тогава щеше да се чува кудкудякане! — обади се Уле. — Според мен са отишли в Северната. Извади ковчежето!

Стояхме там и не смеехме да мръднем. Ужасно ме беше страх да не кихна или да не ме напуши смях. Имах чувството, че Ласе идва право към мен, и си помислих: ох, сега ще умра! Но той спря навреме, наведе се и извади нещо, което не можах да видя. Ана ме побутна и аз я побутнах в отговор.

— Мъдреци, закълнете се никога да не издадете скривалището! — каза Ласе.

— Добре, ама как да го кажем? — попита Бусе.

Той не умее да измисля разни неща, както умеем Ласе и аз. Но тогава се обади Уле:

— Заклеваме се никога да не издадем скривалището.

— Закълнете се никога да не позволите неверниците да докопат Ковчежето на Мъдреците — продължи Ласе.

Естествено, неверниците бяхме Брита, Ана и аз, та пак побутнах Ана.

Бусе и Уле се заклеха никога да не позволят неверниците да докопат Ковчежето на Мъдреците.

— Защото ако неверниците го докопат, тайната сила ще го напусне — каза Ласе.

Ох, как исках да видя това забележително ковчеже, но момчетата стояха така, че го затулваха. Най-сетне Ласе го пъхна пак под разкованата дъска и след това тримата затрополиха надолу по стълбата.

Тогава се размърдахме. Щом блъснаха таванската врата, ние се втурнахме и повдигнахме дъската на пода. И ето го — Ковчежето на Мъдреците, да, честна дума! Оказа се старата кутия от пури на Ласе и нищо друго. С големи букви на капака пишеше: КОВЧЕЖЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ, и отдолу беше нарисуван череп.

— Бързо, отвори го, Брита, за да видим какви чудесии има вътре — каза Ана.

Тогава Брита го отвори. Ана и аз проточихме вратове, за да надникнем в него. И видяхме само три бели зъба. Два малки и един по-големичък. Друго в Ковчежето на Мъдреците нямаше.

— Понякога се чудя дали момчетата изобщо имат ум в главите си — каза Брита.

Агда, нашата домашна помощничка, държи всичките си неща в един стар скрин, който стои на тавана. Мама ни е казала по никакъв начин да не пипаме скрина на Агда. Но Агда е много миличка. Често ми показва сума хубави неща, които държи в скрина. Има един малък розов игленик с дантелка наоколо и сума красиви пощенски картички с цветя, и шишенце с парфюм, който мирише много хубаво, и една гривна, която е почти златна, и… толкова много неща има там, че не мога да ги изброя всичките.