Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

— Ама нали ние не сме истински принцеси — опита да се измъкне Ана.

— Трябва поне да проверим — казах. — Ако си помогнем една на друга, може би ще стане.

— Първо ти, принцесо Алтънке — отсече Ана и ми подаде омагьосания принц. Стиснах го в ръка и го погледнах, и като си представих, че трябва да го целуна, ми стана гадничко в стомаха. Но нямаше как.

Изведнъж се сетих за нещо.

— Слушай, Ана — рекох. — Ако наистина е омагьосан принц, помни, че жабокът беше мой.

— Какво искаш да кажеш? — попита Ана.

— Ами… ако му се полага принцесата и половината кралство, нали знаеш как е!

Но тогава Ана се ядоса.

— Ако ти помогна и го целуна, той ще е толкова мой, колкото и твой — викна тя. — Нека сам да избере!

И тогава решихме принцът сам да избере дали иска да вземе принцеса Алтънка или принцеса Иглика. После казах:

Сетне замижах и целунах жабока.

— Сигурно е здравата омагьосан — каза Ана, след като не се появи никакъв принц. — Мисля, че няма смисъл да го целувам.

— А, такива да ги нямаме! — сопнах й се аз. — Заповядай, принцесо Иглико!

Тогава тя пое жабока и го целуна съвсем набързо. Но го направи така припряно, че в бързината изпусна жабока и той заподскача с всички сили и изчезна.

— Диване! — викнах. — Изтървахме омагьосания си принц.

— Виж какво — обади се Ана, — струва ми се, че все пак са нужни истински принцеси, за да им подейства на тия грозници.

В същия миг иззад храстите чухме страхотен смях. И там стояха Брита, Ласе, Бусе и Уле. Значи бяха видели и чули всичко.

— Гледайте, ето ги тези двете, дето сами не знаят какво правят — каза Брита.

А Ласе взе да върти очи и занарежда:

— О, мои бели, бели зайчета — добави Бусе.

— После жабокът получи кралството и половин принцеса — каза Уле и прихна да се смее.

Тогава Ана взе една празна консервена кутия от аншоа, която си държим при вира, гребна от водата и я плисна върху Уле.

— Ти луда ли си?! — кресна Уле. — Какво си въобразяваш, че правиш?

— Толкова ме е яд, та сама не знам какво правя — отговори Ана.

Аз пък топнах ръка във водата и изпратих една струя право в ухото на Ласе.

— Точно така — казах. — Ана и аз изобщо не знаем какво правим.

Уле така си пазеше онзи зъб, който Ласе му извади, сякаш беше бучка злато. Държеше го в кибритена кутийка в джоба си и отвреме навреме го вадеше и разглеждаше.

Няколко дни по-късно на Бусе се разклати зъб. За него поне нямаше да е никакво геройство да си го извади сам, както обикновено. Но сега Бусе си беше наумил и на него да му вадят зъбите, докато спи. Затова вечерта, преди да си легне, той върза един дълъг конец на зъба си, а другия край омота здраво около дръжката на вратата. И на сутринта, когато Агда дойде да събуди момчетата и отвори вратата, Бусе се събуди сам, без Агда да го раздруса както обикновено.

— Чудна работа, колко хубаво можеш да се забавляваш със зъби! — каза Бусе, докато отивахме на училище същия ден. И той беше сложил зъба си в кибритена кутийка и двамата с Уле сравняваха зъбите си. Ласе се дразнеше, задето няма изваден зъб. Но каза:

— Къде ли съм сложил онзи кътник, който ми извади зъболекарят, когато дойде миналата година в Голямо село.

Вечерта той прерови много основно своето чекмедже на скрина и намери сума хубави неща, които беше смятал за навеки загубени. В една кутия от пури лежаха няколко кестена и пет-шест гилзи от ловджийски патрони, една развалена свирка, пет счупени оловни войника, развален автоматичен молив, развален часовник, развалено фенерче и накрая — кътникът. И той развален, по-точно — наяден. Именно затова трябваше да се извади. Ласе разгледа всичките си повредени неща и каза, че ще ги поправи, когато му остане време. Е, освен зъба, разбира се. Него сложи в кибритена кутийка. И цялата вечер Ласе, Бусе и Уле се разхождаха и потракваха с кибритените си кутийки, и се правеха на важни, та дори не искаха да играят на народна топка. Брита, Ана и аз играехме на дама и не им обръщахме внимание.

— Толкова ми писна от зъби, че ми идва да си изплюя моите — каза Брита.

Тъкмо тогава дойдоха момчетата. Бяха прекарали доста време в стаята на Ласе и Бусе. И сега се правеха на страшно хитри.

— Няма да казвате на момичетата какво правите! — почна Ласе.