След този топъл и горещ един час те се обличаха и хукваха към кухнята, редяха се на опашки и подаваха чиниите си, за да им ги напълнят. После сядаха зад дългите маси и се разпръсваха сред възрастните. В Зигота официално живееха 124 постоянни жители, но по всяко време обикновено човек можеше да преброи около двеста души. Щом всички седнеха, вземаха каните с вода, наливаха си един на друг и се нахвърляха върху горещата храна с жар — картофи, царевични питки, макарони, хляб, стотици най-различни видове зеленчуци, риба или пиле. След ядене възрастните обикновено говореха за реколтата, за Рикоувъра (стария, но изключително важен ядрен реактор, който много ценяха) или за Земята. През това време децата почистваха масите, свиреха около час и после играеха, докато най-накрая всеки не започнеше лека-полека да заспива.
Един ден, точно преди вечеря, пристигна малка група от 22 души отнякъде около полярната шапка. Техният купол бе загубил екосистемата си заради нещо, което Хироко нарече „спираловидна комплексна липса на равновесие“. Успелите да се спасят бяха избягали и сега се нуждаеха от подслон.
Хироко ги настани в три от новопостроените къщи, като ги накара да довършат стаите и да изградят нова оранжерия в края на алеята. Беше очевидно, че в Зигота не се отглежда толкова храна, от колкото сега се нуждаеха. Децата ядяха скромно, по примера на възрастните.
— Трябвало е да нарекат това място Гамета 2 2 Гамета — полова клетка на растенията и животните, която се съединява при оплодяване. Зигота — клетка, образувана от сливането на две гамети. — Б.пр.
— със зла усмивка каза Койота на Хироко, когато се върна за пореден път.
Тя само махна с ръка, за да го изпъди. Но може би тази тревога стана причина Хироко да се отдалечи от децата. Тя вече по цял ден работеше в оранжериите и все по-рядко идваше да преподава.
— На нея изобщо не й пука за нас — каза сърдито Дао един следобед, докато се разхождаха по плажа. — Но тя всъщност не ни е майка.
Той ги поведе към лабораториите и щом влязоха вътре, посочи към редицата кръгли магнезиеви резервоари — нещо от рода на хладилници.
— Ето това са нашите майки. Тук сме израснали. Касей ми каза за това и аз питах Хироко. Да, истина е. Ние сме ектогени. Ние не сме родени, ние сме отгледани.
Дао хвърли поглед, пълен с триумф, към изплашената си, вцепенена малка групичка. След това удари Ниргал с всичка сила и го просна в средата на лабораторията.
— Ние нямаме родители — заяви той и излезе.
Неочакваните посетители предизвикаха необичайно голям шум. Много хора останаха будни през първата нощ от посещението, говореха си и научаваха всички новини, които можеха, от останалите свързани в мрежа убежища в Южната полярна област. Ниргал имаше една карта, на която с червени точки бяха отбелязани всичките тридесет и четири. А Надя и Хироко се досещаха, че съществуват и още, обединени в други мрежи на север или пък напълно изолирани. Но понеже всичките пазеха радиомълчание, нямаше как да се убедят в това. Затова новините винаги бяха от първостепенна важност — най-ценното нещо, което посетителите притежаваха, дори и да пристигнеха отрупани с подаръци (както обикновено правеха).
По време на тези посещения Ниргал усърдно слушаше продължаващите цяла нощ оживени разговори. Той интуитивно чувстваше, че не разбира законите на света; за него беше необяснимо поведението на хората. Естествено ясен му беше основният факт от ситуацията — че имаше две страни, които спореха помежду си коя от тях да управлява Марс, че Зигота бе лидер на дясната страна и че евентуално ареофанията ще триумфира. Беше ужасяващо чувство — да бъдеш замесен в тази борба, да си важна част от самата история. Това често го оставяше без сън и Ниргал се въртеше в леглото си, а мозъкът му се изпълваше с видения на всичко онова, което лично той би могъл да допринесе в тази велика драма, която оставяше Джаки и всички останали в Зигота без дъх от изумление.
Понякога в желанието си да научи повече Ниргал дори подслушваше: лягаше на кушетката в ъгъла и се взираше в тавана, тананикаше си или се преструваше, че чете. Доста често хората в стаята не разбираха, че той в действителност слуша, и понякога дори си говореха за децата в Зигота (всъщност това ставаше най-вече тогава, когато той се спотайваше някъде в залата):
— Забеляза ли, че повечето от тях са левичари?
— Хироко бърникаше из тези гени, заклевам се!
— Тя казва, че не е.
— Те вече са високи почти колкото мен.
Читать дальше