• Пожаловаться

Ким Робинсън: Зеленият Марс

Здесь есть возможность читать онлайн «Ким Робинсън: Зеленият Марс» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Ким Робинсън Зеленият Марс

Зеленият Марс: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Зеленият Марс»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Вече едно поколение се е сменило, откакто са кацнали първите заселници, но трансформирането на Марс в планета, подобна на Земята, едва започва. На този план се противопоставят хората, които искат да съхранят враждебната, пустинна красота на планетата. На този космически пейзаж избухват страсти, съперничества, създават се нови приятелства в една история, възхитителна колкото самата планета.

Ким Робинсън: другие книги автора


Кто написал Зеленият Марс? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Зеленият Марс — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Зеленият Марс», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Вие, деца, определено измръзвате лесно — казваше той. — С изключение на Ниргал.

Ниргал се справяше добре със студа. Той познаваше с подробности всичките му многобройни етапи и не му беше неприятно. Хората, които мислеха, че студът е неприятен, не можеха да разберат, че човек е в състояние да се приспособи към него, да се спогоди с всичките му лоши последици само с малко вътрешен натиск. Ниргал беше на „ти“ и с топлината. Ако изтласкваш достатъчно усилено топлината, тогава студът се превръща просто в едно крещящо ярко покривало, в което се движиш. А най-важният ефект на студа беше стимулиращ — приискваше ти се да тичаш.

— Хей, Ниргал, колко градуса е?

— 271.

Смехът на Койота беше плашещ — животинско кудкудякане, изпълнено с всички звуци и шумове, които някой някога бе издавал. На всичкото отгоре всеки път беше различен.

— Вие, деца, живеете най-добрия живот в историята. Повечето хора са просто флуид във великата световна машина, а вие присъствате на раждането на един свят. Невероятно! Но всъщност това си е жив късмет, знаете ли, можело е да се родите в апартамент, в затвор, в бедняшкия квартал на някой испански пристанищен град, обаче ето ви тук, в Зигота — тайното сърце на Марс! Естествено сега сте тук долу, като къртици в дупките си, а лешоядите кръжат над всички и са готови да ви изядат, но не е далеч денят, когато ще се разхождате по тази планета и никакви окови не ще ви ограничават. Запомнете какво ви казвам, това е пророчество, деца мои! А между другото, вижте колко красиво е тук, като в малък леден рай.

Той замери купола с парче лед и всички запяха: „Леден рай! Леден рай! Леден рай!“, докато не се сдържаха и се разсмяха лудо.

Но същата вечер Койота каза на Хироко, като си мислеше, че никой не го чува:

— Роко, трябва да изведеш тези деца навън и да им покажеш света. Дори и да е само сред покривалото от мъгла. За Бога, тук те са като къртици в дупките си!

След това Койота отново изчезна, кой знае къде, на едно от мистериозните си пътешествия из онзи друг свят, който ги обгръщаше.



Няколко дена Хироко идваше в селището, за да им преподава. За Ниргал това бяха най-хубавите дни. Тя винаги ги водеше долу на плажа; а да ходиш до плажа с Хироко беше все едно да бъдеш докоснат от Господ. Там беше нейният свят — зеленият свят вътре в белия — и тя знаеше всичко за него.

Те седяха на дюните и гледаха птиците по брега, които цвърчаха и се плъзгаха така, сякаш атакуваха постоянно плажа. Чайките се рееха над тях, а Хироко им задаваше въпроси. Очите й примигваха щастливо. Тя живееше до езерото с малка групичка приятели — Ивао, Рая, Джийн, Евгения — в малка бамбукова къщичка на дюните. Хироко прекарваше доста време в посещения на други укрити убежища около Южния полюс. Затова винаги трябваше да я запознават с новините от селото. Тя беше крехка жена, доста висока за исей, изящна като птиците по брега в роклята и в движенията си. Естествено Хироко беше стара, невъзможно древна като всички исеи… но имаше нещо в поведението й, което я караше да изглежда по-млада дори и от Питър и Касей — всъщност малко по-възрастна от децата — и сякаш всичко в света й се струваше ново, предстоеше й занапред и тепърва щеше да разцъфне във всичките си цветове.

— Вижте черупката на тази мида. Пъстра спирала, която се извива напред до безкрайност. Това е образът на нашата вселена. Има една постоянна тенденция да се върви все по-нататък. Такъв е стремежът и на разума — да се развива в нови и нови сложни форми. Един вид свещена зелена сила, която ние наричаме „viriditas“1 — силата, която ръководи целия космос. Живота. — Хироко размаха ръка като танцьор. — И понеже сме живи, казваме, че и вселената е жива, а ние сме нейното съзнание. Изправяме се в космоса, виждаме хилядите му десени и шарки и тази красота ни поразява. Това чувство е най-важното нещо в цялата вселена — нейната кулминация, сякаш наблюдаваш разцъфнал за пръв път цвят във влажна утрин. Това е свято чувство и нашата задача на този свят се състои в това, да правим всичко, което е по силите ни, за да го отгледаме. Един от начините е да разпространяваме живота навсякъде. Да подкрепяме съществуването му там, където го е нямало преди, като тук, на Марс.

За нея това беше върховен акт на любов. Когато говореше, децата, макар и да не разбираха всичко, можеха да почувстват любовта й. А Ниргал беше щастлив, просто докато я гледаше.

И една сутрин Хироко върна погледа. Той разпозна изражението й — то беше подобно на неговото, можеше да го почувства в мускулите си. Значи и Ниргал я правеше щастлива! Това беше опияняващо.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Зеленият Марс»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Зеленият Марс» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Ким Робинсън: Червеният Марс
Червеният Марс
Ким Робинсън
Ким Робинсън: Айсхендж
Айсхендж
Ким Робинсън
Айзък Азимов: Космически течения
Космически течения
Айзък Азимов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Виталий Бронштэн
Сергей Буренин: Марс пробуждается
Марс пробуждается
Сергей Буренин
Отзывы о книге «Зеленият Марс»

Обсуждение, отзывы о книге «Зеленият Марс» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.