Ким Робинсън - Синият Марс

Ан тръгна към малката гара на Ластфлоу. Беше бясна заради арогантността на „Каказе“, която в някои отношения беше също толкова глупава като тази на зелените. Бяха се справили добре по време на събитията в Бъроуз, когато завзеха дигата, предупредиха хората и после я взривиха, след като останалите революционери се бяха изкачили по височините на юг, готови да спасят цивилното население, докато метанационалните ченгета отстъпваха. „Каказе“ бяха видели от какво има нужда и го бяха направили, без да си губят времето в празни дебати. Без тяхната решителност всички още щяха да се тълпят около Бъроуз, а метанационалите без съмнение щяха да са организирали експедиция от Земята, за да си върнат контрола над града. Това бе един безупречно организиран и изпълнен преврат.

Само че сега май успехът им бе замаял главите.

Ластфлоу бе наречен на името на депресията, която заемаше — дъгообразно лавово течение, разляло се на повече от сто километра на североизток. То бе единственият дефект върху иначе непокътнатия връх на калдера и явно бе доста старо. Ако застанеше долу в депресията, човек не можеше да види останалата част от върха — тя беше като отрязана с нож. Усещането бе като да се намираш в плитка наклонена долина с много малко видимост в което и да е направление… докато не отидеш до стръмния наклон точно до ръба на кратера и не видиш грандиозния цилиндър на калдера да опасва света, а на далечната му страна — силуета на Шефилд, подобен на миниатюрен Манхатън на около четиридесет километра далечина.

Оскъдният изглед обясняваше защо депресията бе една от последните заселени части на ръба. Сега обаче тя бе изпълнена от купол с диаметър шест километра и стотина метра висок, допълнително укрепен като всички останали куполи тук. Селището бе дом главно за работниците от многото фабрики, които всеки ден трябваше да пътуват за работа. Сега тази област беше под контрола на „Каказе“. Отвън, точно до купола, бе строена флотилия от големи ровъри, които без съмнение бяха станали повод за разпространяването на слуха за ракетните установки.

Докато водеха Ан до ресторанта, превърнат от Касей в щаб-квартира, водачите й я убедиха, че това било живата истина: ровърите били донесли ракетни установки, готови да изравнят със земята последното убежище на ЮНТО на Марс. Водачите й бяха много щастливи по този повод, а освен това бяха и доволни, че могат да й кажат нещо за това, да я посрещнат и да я разведат наоколо. Доста пъстра компания — предимно местни жители, неколцина новопристигнали от Земята и ветерани от всички общности. Сред тях имаше няколко лица, които Ан разпозна — Ецу Окакура, ал-Хан, Юсуф. Множество млади туземци, които тя не познаваше, ги спряха на вратата на ресторанта, за да й стиснат ръката с ентусиазирано ухилване. „Каказе“. Те бяха (трябваше да си го признае) онова крило на червените, които й бяха най-малко симпатични. Подивели от ярост екс-земяни или млади туземци-идеалисти от градовете-куполи. Каменните им кучешки зъби проблясваха мрачно в тъмнината. Очите им святкаха от късмета, че са я срещнали, докато говореха за ками, необходимостта от чистота, реалната стойност на скалите, правата на планетата и така нататък. С една дума — фанатици. Тя отговаряше на ръкостисканията и кимаше, опитвайки се да не дава израз на неудобството си.

Вътре в ресторанта Касей и Дао бяха седнали до прозореца и пиеха тъмна бира. Всичко в стаята замря с влизането на Ан. Известно време отиде, докато я представят, докато Касей и Дао я поздравят и прегърнат, докато се нахранят и поговорят. Донесоха й нещо за ядене от кухнята. Работниците в ресторанта също бяха от „Каказе“. Ан ги изчака да си отидат, а хората да седнат по масите си. Чувстваше се тромава и нетърпелива. Те бяха нейните духовни деца, както твърдяха медиите; тя бе една от първите червени… но в интерес на истината я караха да се чувства неудобно.

Касей беше в прекрасно настроение — още от започването на революцията.

— След около седмица ще разрушим кабела — заяви той.

— О, така ли? — отвърна Ан. — Защо да чакаме толкова дълго?

Дао не улови сарказма й.

— Трябва да предупредим хората, за да имат време и да се махнат от екватора. — Въпреки че по принцип беше много мрачен, днес бе сърдечен като Касей.

— И от кабела също.

— Ако искат. Но дори и да се махнат и да го оставят в наши ръце, все едно — песента му е изпята.

— Как? Наистина ли имаш ракетни установки тук?

— Да. Но те са за всеки случай — ако им се прииска да слязат долу и да си върнат контрола над Шефилд. Колкото до кабела, разрушим ли го тук долу, при основата, няма да има много полза.