Борис Акунин - Любовник на смъртта

Хитровските закони са два вида: от предни времена, както е било постарому, и нови — те се обявяват от Опщността според нуждите. Например по булеварда тръгва омнибус. Кой да работи по конните трамваи — джебчиите, дето измъкват кесиите, или резачите, дето цепят джобовете с наточена монета? Опщността се посъвещава и реши да не са резачите, защото с омнибусите пътуват едни и същи хора, та ще свършат джобовете за рязане.

Опщността се състоеше от „старци“, най-именитите крадци и мошеници, дето се бяха върнали от каторга или от старческа немощ вече не се подвизаваха. „Старците“ решаваха и най-заплетените въпроси и ако някой се беше провинил пред Опщността, си казваха присъдата.

Който пречи на хората да живеят — ще бъде изпъден от Хитровка. Ако някой е направил твърде голяма подлост, може и да му видят сметката. Понякога за наказание ще издадат някого на копоите, и то не за това, за което е истински виновен, а ще го накарат да поеме вината на друг апаш. Така е най-справедливо за всички. Щом си престъпил закона на Хитровка, трябва да си заслужиш прошката — очисти си името, хем и помогни на другия, а пък заради това за теб ще се чуе добра дума и в затвора, и в сибирската каторга.

Предаваха нарочения в полицията също не на кого да е, а само на свой — на Будочник, най-стария хитровски стражар.

Този Будочник беше изкарал над двайсет години служба по тукашните места и без него Хитровка нямаше да е Хитровка, тя се крепеше на него, така да се каже, както земята върху рибата кит, защото Будочник е властта, а народът съвсем без власт не може, без власт народът се самозабравя. Само че властта трябва да е малко, съвсем малко, и да не управлява по писания закон, който кой знае кой и кога го е измислил, а по справедливост — та всеки човек да разбира защо си яде боя.

За Будочник всички казваха: строг, но справедлив. Без вина няма да ти налети. В лицето всички го наричаха почтително Иван Федотич, а фамилното му име беше Будников. Но Сенка така и не разбра дали прякорът му идваше от презимето или понеже навремето стражарите са стоели в будки и на всички са викали „будочници“. Или може би защото живееше във ведомствена „будка“ в края на Хитровския пазар. Когато не правеше обход, той по всяко време седеше там до отворения прозорец, наглеждаше площада, четеше книги и вестници и пиеше чай от прочутия си сребърен самовар с медали, оценен на хиляда рубли. И домът му не се заключваше. Че защо му е ключ? Първо, няма полза, защото наоколо е пълно с първокласни шперцаджии. За тях е нищо работа да отворят каквато си искат заключалка. И второ, кой ще вземе да граби Будочник, на кого му е омръзнал животът?

Всичко чуваше, всичко виждаше от прозореца си старият ветеран, а което не види и не чуе — ще му го пошушне който трябва. Това не е против правилата, Опщността не го забранява, защото Будочник е свой човек в Хитровка. Ако живееше по писаните, а не по хитровските закони, отдавна да са го заклали. А така, дори да прибере някого в участъка, всички са наясно, че няма как, то се знае, и той трябва да се прояви пред началството си. Само че Будочник рядко прибираше хора в дранголника — освен ако наистина няма как, — а в повечето случаи преподаваше собственоръчно уроци, а онези дори му се покланяха и викаха „благодаря“. През всички изминали години само веднъж двама апаши му бяха налетели с нож — не хитровски, а избягали каторжници. Той ги натръшкал и двамата с яките си юмручища и за това получи от пристава медал, от хората пълно уважение и от Опщността — златен часовник за причиненото неудобство.

Когато Сенка малко посвикна на новото място, разбра: не е толкова страшна Хитровка. Тук е и по-весело, и по-свободно, а за по-сито — да не говорим. През зимата, като застудее, сигур ще се намръзне, ама каква зима сега, още е далеч.

Това стана десетина дни след случая, когато Сенка за първи път срещна Смъртта.

Той стърчеше пред къщата й на „Яузки“ булевард, целеше с плюнки коневръза и зяпаше към открехнатите й прозорци.

Вече я знаеше къде живее, браточките му показаха, и честно казано, не за първи път се мотаеше наоколо. На два пъти извади късмет, зърна я отдалеч. Единия път преди четири дни — Смъртта излезе от къщи с черна кърпа на главата и с черна рокля, качи се на кабриолета, който я чакаше, и замина за обедна служба в черквата. А вчера я видя под ръка с Княза — облечена като богаташка, с перо на шапката. Кавалерът я откара някъде — на ресторант или може би на театър.