Борис Акунин: Любовник на смъртта

Също лесна работа — грабенето, — но гадна. Сенка отначало се ужасяваше — ами ако Проха убие човека, — но после свикна. Все пак е само свинка, не е кастет или желязо. И второ, както се знае, пияните Господ ги пази. А и чутурите им са здрави.

Продаваха плячката на ортаци от бунинския нощен приют. Понякога изкарваха общо рубла, в по-добри дни стигаха и до петдесетачка. В случаите с рубла ядяха „кучешка радост“ с черен хляб. Но при добър улов отиваха да пият вино в „Каторгата“ или в „Сибир“. После следваше ходене на курви (по хитровски — при мадмоазелки) и чукане.

Проха и Бухала си имаха постоянни мадмоазелки. Не гаджета, както истинските крадци — не изкарваха толкова, че да издържат мацки, но все пак и не долни пачаври. Понякога мадмоазелките ги хранеха, понякога дори им услужваха с временни заеми.

Сенка също се уреди с дружка, казваше се Ташка.

Нея сутрин се събуди късно. Така се беше напил, че не помнеше нищо от снощи. Гледа: малко стайче с едно запердено прозорче. На перваза саксии с цветя: жълти, червени, сини. В ъгъла направо на пода се въргаля някаква женска, кльощава, кокалеста, кашля, буха, плюе кръв в разни парцали — явно охтичава. Самият Сенка лежеше гол на железен креват, а на другия край на постелята беше седнало по турски момиче на около тринайсет години, гледаше в някаква книжка и редеше цветя. При това си бърбореше нещо под носа.

— К’во правиш? — попита Сенка с хриплив глас.

Момичето му се усмихна. Гледай, вика, това е бяла акация — чиста любов. Това е червена слабонога — нетърпение. Кисел трън — отказ.

Той я помисли за малоумна. Не знаеше, че Ташка учи езика на цветята. Намерила отнякъде книжле „Как да си говорим чрез цветята“ и много й харесало да разговаря не с думи, а чрез цветя. Дори трите рубли, дето изкара от Сенка за прекараната нощ, почти изцяло похарчи за цветя. Сутринта изприпкала до пазара, накупила какви ли не треволяци и взела да ги реди. Такава си беше Ташка.

Сенка остана тогава при нея почти целия ден. Първо близа рани, пи зелев сок. После яде хляб с чай. А след това си приказваха. Просто така.

Ташка излезе много добро момиче, макар и малко куку. С тези нейни цветя и тази майка — пияница нещастна, охтичава, безполезна. Какво си губи времето с нея, на вятъра харчи пари. Все едно ще пукне.

А вечерта, преди да отиде на улицата, Ташка изведнъж му каза: Сеня, искаш ли да сме приятели.

И той й каза:

— Давай.

Захванаха си кутретата, разтърсиха ги, после се целунаха в устата. Ташка каза, че така се прави между приятели. А когато Сенка след целувката взе да я бара, тя му вика: стига бе. Нали сме приятели. Да чукаш приятел е много тъпо. Пък и не ти трябвам, имам френска болест, закачих я от един продавач. Ако се шибаш с мен, ще ти окапе сополивият нос.

Сенка си изкара акъла:

— К’ва френска бе? Снощи нищо не ми каза!

— Вчера — вика тя, — не ми беше никакъв, просто клиент, а сега сме приятели. Нищо де, Сенка, не се плаши, всеки не прихваща тази болест и рядко е от първи път.

Той малко се поуспокои, но я съжали.

— Ами ти?

— Много важно — каза тя. — Ние имаме много такива. И нищо, живеят си. Някои мадмоазелки изкарват с френска болест чак до трийсетгодишна възраст, ако не и повече. Мен да питаш, и трийсет са много. Ей я майка ми на двайсет и осем, а е грохнала — зъбите й са изпопадали, цялата се е сбръчкала.

Честно казано, Скорик само за пред приятелите наричаше Ташка мадмоазелка. Срам го беше да им признае истината — ще го вдигнат на ура. Ама глупости. Можеш да се чукаш с всяка, стига да имаш три рубли, но друг такъв приятел къде ще намериш?

Накратко, излезе, че може да се живее и в Хитровка, дори по-кефски от други места. Тук, както и навсякъде, си имаха свои закони и обичаи, които са необходими, за да живеят хората по-удобно заедно, да знаят какво може и какво не може.

Законите са много. За да запомниш всички, много време трябва да прекараш в Хитровка. Повечето правила са прости и ясни, всеки сам може да се сети: своите пази, за чуждите грижа не бери; със съседа в мир живей, та сърцето да ти пей. Но има и други, дето да си строшиш главата, пак няма да ги проумееш.

Ако някой например изкукурига преди първи петли за смях или пиян, или просто от глупост — трябва да се убие от бой. Защо и по каква причина — никой не можа да обясни на Сенка. Сигурно някога е имало някакво значение, но сега вече и старите старци не си спомнят какво. Така или иначе обаче, забранено е да се кукурига през нощта.

Или друго. Ако някоя мадмоазелка вземе за красота да си лъска зъбите с пудра за зъби и клиентът я спипа, има пълното право да й избие всички зъби, и то за сметка на сводника й. Ако искаш, лъскай си зъбите с натрошена креда, щом искаш да се разхубавиш, но с пудра не, нея немците са я измислили.