Борис Акунин - Любовник на смъртта

Жената каза:

— Щом плаче, значи му е зле. Гладен е — и шляп монетка от петнайсет копейки в хвърления каскет на Сенка.

Като видя паричката, Сенка още по-горчиво ревна. Съвсем се вкисна.

Изведнъж — дзън — още една монетка, медно петаче. Хвърли му го бабичка със забрадка. Прекръсти го отдалеч и си продължи по пътя.

Той прибра подаянията, понечи веднага да се втурне за пирожки, но му просветна. Добре, ще се натъпче с пирожки, а после? По-добре да събере три-четири рубли, та да си купи поне сако. Тогава може би ще успее да си развали „петрушата“.

Клекна и взе да си търка очите — вече не от сърдечна болка, а за по-жално. И какво? Целият християнски народ пожали плачльото. Нямаше и час да беше клечал, и събра цял каскет медни парички. Преброи ги — рубла и четвърт.

Та клечеше така, хленчеше и разсъждаваше във философски смисъл: дори когато нямаше нито грош, не беше просил, а сега? Това е тя, богаташката орис. И в Евангелието същото е казано: че хората, дето имат богатство, са най-големите сиромаси.

Внезапно някой го удари по задника, и то доста болезнено. Обърна се — зад него сакат с патерици, и като се разкрещя:

— Вълци! Хиени! Все на чуждото! Мое си е мястото, от памтивека си е мое! Човек един чай не може да иде да изпие! Давай, което си насъбрал, крадльо, да не викна нашите! — и удря, удря с патерицата.

Скорик си грабна каскета, насмалко да попилее събраното. И побягна да не стане беля. Просяците са такива — може и да те утрепят от бой. Те си имат своя Опщност и свои закони.

Та тръгна по „Воскресенски“ площад и взе да си мисли как най-разумно да похарчи рублата и двайсет и пет.

И му просветна.

От „Болшая московская гостиница“, дето на входа винаги пази портиер, изскочи момче за поръчки с куртка със златни букви БМГ и златна кокарда. В ръка стискаше три рубли — явно някой гост на хотела го беше пратил нещо да купи.

Скорик настигна разсилния и взе куртката и фуражката за половин час под наем. За предплата даде всички дребни, които беше изпросил на пазара. Обеща, щом се върне, да плати още два пъти по толкова.

И бегом в Руско-азиатската банка.

Подаде на гишето петстотинрублевата банкнота и помоли в скороговорка — ужким бърза:

— Развалете ми на четири „катенки“, а едната стотачка на дребни. Тъй поръча гостът на хотела.

Касиерът почтително поклати глава:

— Какво доверие ви имат на болшемосковските.

— Така сме се поставили — гордо отговори Сенка.

Банковият служител свери номера на банкнотата с някакъв лист и му развали парите точно както поръча.

Оттам нататък, след като Скорик се облече с нови дрехи от Александровския безистен и се подстрига модно в бръснарница „Паризиен“, богаташкият му живот потръгна по-леко.

Имаше достатъчно пари да се настани в същия хотел — „Болшая московская“ и Сенка почти стигна до вратите, но огледа електрическите ламби, килимите и лъвските муцуни по первазите и се смути. Сега наистина беше облечен като господин и в чисто новия му куфар имаше още много скъпарски дрехи, чисто нови, но хотелските портиери са врели и кипели хора, мигом ще различат хитровския помияр под шевиотите и коприните. Ей там зад тезгяха им седи някакъв генерал със златни еполети. Какво да му каже? „Желая да ме настаните в най-прекрасния партамен?“ Ами той ако каже: „Къде бре, свиньо, не се ли видиш?“ И как трябва прилично да се доближи? И как да свали шапка? Само да я надигне, както господата при среща на улицата? Освен това май се дават бакшиши. Как да даде на такъв важен генерал? И колко? Ами ако го нарита, ако че е с парижка прическа?

Помая се, почуди се пред вратите, пък не посмя.

Но пък се замисли. Значи излиза, че богатството не е лесна работа, и то си има своята наука.

Жилище си намери, естествено — това е Москва, да не е Сибир. На „Театралний проезд“ взе файтон, попита къде може да се настани новопристигнал човек на прилично място, та кочияшът бързичко го достави в пансиона на мадам Борисенко на „Трубная“.

Стаята беше чудно прекрасна, Скорик никога не беше живял в такава. Огромна, с бели пердета, креват с лъскави топки, на кревата пухени завивки. Сутрин предлагали чай с понички, вечер по желание вечеря. Прислуга почиства и подрежда, в калидора има умивалник и нужник — не като в къщата на Смъртта, разбира се, но пак чист — ако искаш, седни си чети вестник. С една дума, царски палати. Платата впрочем също си я бива, трийсет и пет рубли на месец. Спрямо Хитровка, където можеш да преспиш за петаче — безумна скъпотия, но като имаш почти две хилядарки, става.