Борис Акунин - Извънкласно четене

— Как откъде? Нали ми ги даде назаем? Не си ли спомняш. Та така. Приближавам се към вързопа, искам да развържа въжетата, а ръцете ми, не знам дали ми вярваш, направо не ме слушат. Не мога да се справя. Дрон почака малко и казва: „Хайде, вземете го целия. Че като го разтвориш, ще засмърди на печена мръвка, а аз не обичам да ми смърди така, още когато като млад работех в затвора, винаги ми прилошаваше от това. Чакайте да го прехвърля във вашата шейна. Тук долу имам още една рогозка и въже. Като минавам през някое село, ще наслагам вътре дърва, ще я омотая и всичко ще е наред.“ И Рикалов замина при иконома. Отварям аз вързопа с разтреперани ръце и те намирам вътре здрав и читав. Съвсем жив. Кротко заспал като la Belle au bois dormant 103 103 Спящата красавица (фр.). — Б.а. и миришеш на упойващ разтвор.

Това е цялата ми повест.

— И сега къде отиваме? — попита Митридат, повдигна се и огледа околностите, които впрочем не му говореха нищо — поле, гора, някакво селце в далечината.

— Сега вече, право казано, няма значение — безгрижно отвърна Данила. — Аз съм избягал от ареста. Мислех да се отбия до Москва само за да не добавя към престъпленията си още едно, най-долното — кражба. Ще оставя казионното имущество — той кимна към конете — до някоя къщурка и съм напълно свободен. Вече съм беглец, скитник. Да не говорим пък за теб, приятелче. Ти си личност без име, която съществува на този свят без съгласието на църквата и на началството.

— Не съм ли вече Дмитрий Карпов?

— Не. Вахмистърът от конната гвардия, за когото току-що спомена, е починал и е погребан в Новойерусалимската обител. Така е най-добре за всички и най-вече за него самия.

— Тогава кой съм? — смутено попита Митя, който вече не бил никакъв Митя, ами личност без име.

Фондорин не му отговори веднага, а когато заговори, не както обикновено, а бавно и със запъване каза:

— Точно за това мислех, докато ти беше под въздействието на парите от хлорна вар. Искаш ли… Искаш ли да бъдеш мой син? Ти си ми близък по душа, а това е повече, отколкото да си ми кръвен роднина. Може да си ми изпратен от Висшия Разум наместо моя Самсон. Е, той е две години по-голям… беше, но разликата не е голяма. Свидетелство за неговата смърт не е издадено, следователно за държавата той за разлика от Дмитрий Карпов е жив. Ще бъдеш Самсон Данилович Фондорин, става ли? Все пак дворянски син си, свободен човек. Ако се съгласиш, ще отида в полицията да дам чистосърдечни признания. А може пък да се откупя от набития капитан Собакин, все пак имам още доста жълтици. И двамата ще си заживеем в някое затънтено място без да се нуждаем от никого. Аз не разполагам с нищо, но Разумът ще ни даде, от глад няма да умрем, аз съм лечител все пак…

И млъкна. Без да гледа своя спътник. Сякаш дори се сгуши от страх пред отговора, който трябваше да чуе.

Митя също мълчеше. Спомни си за татко — потръпна. Мама? Прав е Маслов, на нея бързо ще й мине. Брат му? Той само щеше да се радва…

Седна до Данила и го прегърна. Мислено изрече на срички новото си име: Самсон Фон-до-рин. Звучи не по-лошо от Дмитрий Карпов.

После потеглиха смълчани срещу изгряващия ден.

— Ами Нейно Величество? — попита синът. — Те ще я отровят, ако не единият, другият. Ако не с бърза, с бавна отрова.

Бащата издърпа една сламка, лапна я и я подъвка. Явно предстоеше пространен отговор.

— Не ме интересуват земните владетели. Всичките са от един дол дренки, нека се изяждат взаимно. Само че едва ли Наследника ще стане цар. Това би било историческо недоразумение, историята няма да го пожелае. Аз вярвам, че в историята има движение и смисъл. Понякога някои тарикати с хитрост забавят или пренасочват нейното течение, но за кратко. Също като реката, устремена към морето, историята само прави завой в руслото си и се връща на отредения си път. Добре де, Маслов ще надхитри италианеца и ще възкачи на престола своята марионетка. Но тя няма да остане дълго там и ще се катурне заедно с кукловода си. Сега времената не са такива, че всички да държат естеството си обърнато на една и съща страна като при гатчинските войници. Не е по силите на никой тиранин и на никой маг да извърши насилие над обществото. Само наглед владетелят е способен с прекомерна воля да преобърне цяла една страна въпреки нейната воля и желание. Способен е, но ако тия промени са вътрешно желани от активната фракция, за която вече сме си говорили. И мъдрият владетел знае този закон. А Маслов, макар и да е умен, не е мъдър. Да не говорим за Наследника. Държавническата мъдрост, Дмитрий, се изразява не в това…