Борис Акунин - Турски гамбит

Но за разлика от Д’Евре Варя не жалеше Соболев. Първо, Мишел явно кокетничеше със старта, правеше се на по-нещастен, отколкото бе — все пак на трийсет и три години беше генерал от императорската свита, имаше два ордена „Свети Георги“ и златна шпага. Второ, прекалено явно диреше съчувствие. Изглежда, по-старите бойни другари още като юнкер го бяха научили, че има два начина да постигнеш любовна победа: или да се втурнеш в кавалерийска атака, или да прокопаеш апроши 37до склонното към състрадание женско сърце.

Соболев копаеше апрошите доста неумело, но Варя бе поласкана от неговото ухажване — все пак беше истински герой въпреки тая идиотска метла на лицето. Деликатните й съвети да промени формата на брадата си генералът посрещаше с пазарлъци: бил готов да принесе тая жертва, но само срещу предоставяне на определени гаранции. Предоставянето на гаранции обаче не влизаше в плановете на Варя.

Преди пет дни Соболев се появи щастлив — най-сетне беше получил собствен отряд от два казашки полка и щеше да участва в атаката на Плевен, прикривайки южния фланг на корпуса. Варя му пожела сполучлив старт. За началник-щаб Мишел си избра Перепьолкин, като характеризира скучния капитан по следния начин:

— Омръзна ми да го гледам как се мъкне подире ми, хленчи и ми хвърля жални погледи. Та го взех. И можете ли да си представите, Варвара Андреевна? Еремей Йонович, макар и да е голям досадник, излезе оправен човек. Все пак е от генералния щаб. В оперативния отдел го познават, снабдяват го с полезни сведения. Освен това си личи, че ми е лично предан — не е забравил кой го отърва от башибозука. Пък аз, да си призная, извънредно високо ценя предаността у подчинените.

И макар сега Соболев да бе претрупан с работа, преди три дни неговият ординарец Серьожа Берешчагин донесе разкошен букет алени рози от негово превъзходителство. Розите бяха изправили снаги като бородински богатири и нямаха никакво намерение да капят. Цялата палатка бе пропита от силния им, плътен аромат.

В пробива, образуван след принудителното изтегляне на генерала, тутакси нахлу Зуров, убеден привърженик на кавалерийската атака. Варя се разсмя от сърце, спомняйки си колко изкусно ротмистърът бе провел предварителната рекогносцировка.

— Какво белвю, мадмоазел, нали? Природа! — заяви той, последвал една вечер Варя, която беше излязла от опушения пресклуб, да се полюбува на залеза. И, без да губи темп, смени темата: — Хубав човек е Еразъм, не смятате ли? Душата му чиста като чаршаф. И прекрасен другар, нищо, че се прави на дръвник. — Хусарят направи пауза, красивите му, нахални очи изчаквателно гледаха девойката. Варя изчака продължението. — Пък и хубавец, брюнет. Облечете го в хусарски мундир и ще видите какъв юначага ще стане. Не го гледайте, че е заприличал на мокра кокошка, да бяхте видели предишния Еразъм, съвсем друго щеше да е. Огън! Пустинен ураган!

Варя недоверчиво изгледа дърдоркото, беше напълно невъзможно да си представи титулярния съветник като „пустинен ураган“.

— И от какво е тая промяна? — попита тя с надеждата да научи поне нещичко относно загадъчното минало на Ераст Петрович.

Но Зуров само сви рамене:

— Дявол знае. Не сме се виждали от една година. Фатална любов, мен ако питате. Вие си мислите, че ние, мъжете, сме безсърдечни, а ние носим гореща, ранима душа. — Той тъжно клюмна. — Разбият ли ти веднъж сърцето, може и на двайсет години да остарееш.

Варя се разсмя:

— Чак пък на двайсет. Не ви отива да се правите на по-млад, отколкото сте.

— Не говоря за себе си, а за Фандорин — поясни хусарят. — Той е само на двайсет и една.

— Кой, Ераст Петрович ли? — ахна Варя. — Глупости, даже аз съм на двайсет и две.

— Нали и аз туй казвам — оживи се Зуров. — На вас ви трябва някой по-солиден човек, по към трийсетте.

Но тя не го слушаше, поразена от съобщението, че Фандорин е само двайсет и една годишен. Двайсет и една?! Невероятно! Значи затова Казанзаки го нарече „вундеркинд“. Впрочем титулярният съветник наистина е като момче в лицето. Ами маниерите му, ами погледът, ами тия побелели слепоочия? Каква зла участ тъй ви е попарила, Ераст Петрович?

Хусарят обаче изтълкува нейното мълчание посвоему, изпъчи гърди и заяви:

— Всъщност имам предвид, че ако тоя дявол Еразъм ме е изпреварил, аз незабавно се оттеглям. Каквото и да говорят моите недоброжелатели, мадмоазел, Зуров е човек с принципи. Никога не бих посегнал на нещо, което принадлежи на приятел.