Борис Акунин - Турски гамбит

Но този път и в Западния отряд на руската армия сериозно се готвеха за битката. Щурмът бе насрочен за днес и всички бяха сигурни, че на „плевенското недоразумение“ непременно ще бъде сложен край. Вчера Ераст Петрович специално за Варя нарисува с клечка на земята всички турски укрепления и обясни, че според напълно достоверните данни, с които разполага, Осман паша има двайсет хиляден аскер и 58 топа, докато генерал-лейтенант Криденер е събрал пред града 32 000 войници и 176 оръдия, а се чакат и румънците. Разработена е хитра, строго секретна диспозиция с прикрит обходен маньовър и лъжлива атака. Фандорин обясняваше толкова хубаво, че Варя веднага повярва в победата на руското оръжие и дори не слушаше много внимателно — повече разглеждаше титулярния съветник и правеше догадки каква ли му се пада оная блондинка от медальона. Казанзаки споменаваше някакви странни работи за женитбата му. Да не би това да е половинката му? Ама тая е много млада за половинка, тя си е още момиче.

Откъде знаеше какво има в медальона ли? Много просто. Преди три дни Варя се отби след закуска в палатката на Ераст Петрович и го видя дълбоко заспал в леглото, както си беше с дрехите и изкаляните ботуши. Беше отсъствал целия преден ден, изглежда, се беше върнал на разсъмване. Тя вече се канеше безшумно да си тръгне, но изведнъж видя, че яката на ризата му е разкопчана и сребърният медальон е изскочил навън. Изкушението беше прекалено силно. Варя пристъпи на пръсти до леглото, без да откъсва поглед от лицето на Фандорин. Той дишаше равномерно с отворена уста. В тоя миг титулярният съветник приличаше на момчурляк, който за по-забавно е посипал слепоочията си с пудра.

Варя внимателно, с два пръста, хвана медальона, щракна капачето и видя миниатюрен портрет. Някаква кукличка, медхен-гретхен: златисти къдрички, миглички, устенца, бузки. Нищо особено. Варя осъдително изгледа спящия и изведнъж цялата пламна от срам — под дългите мигли много сериозно я гледаха две яркосини очи с много черни зеници.

Всякакви извинения щяха да прозвучат глупаво и затова Варя просто избяга, което също не беше кой знае колко умно, но поне се размина без неприятни сцени. И колкото и странно да е, по-нататък Фандорин се държеше сякаш нищо не се е случило.

Студен, неприятен човек, рядко се обажда, когато други говорят, но обади ли се, непременно изтърсва нещо такова, че на Варя й иде да хапе и дращи. Както например при спора за парламента и народовластието, който се разгоря по време на един пикник (бяха тръгнали голяма компания из хълмовете, помъкнаха и Фандорин с тях, макар той отчаяно да се теглеше да иде да залегне в бърлогата си).

Д’Евре започна да разказва за конституцията, която бившият велик везир Митхад паша въвел миналата година в Турция. Беше интересно. Гледай ти — една дива азиатска страна си има парламент, а Русия няма.

После подхванаха спор коя парламентарна система е по-добра. Маклафлин се обяви за британската, Д’Евре, макар че беше французин — за американската. Соболев пък настояваше за някаква особена, традиционно руска, дворянско-селска.

Но когато Варя поиска избирателни права за жените, всички дружно я бламираха. Грубиянинът Соболев взе да се присмива:

— Ох, Варвара Андреевна, вие, жените, умирате да се борите за права! После като вземете да избирате за тоя парламент едни левенти, бели и румени… Дай на жените да избират между Фьодор Михайлович Достоевски и нашия ротмистър Зуров — за кого ще си дадат гласовете, а? Ха де?

— Господа, ама изборът в парламента принудителен ли е? — разтревожи се хусарят и предизвика още по-голямо веселие.

Напразни бяха обясненията на Варя за равните права и за американската територия Уайоминг, където разрешили на жените да гласуват и на въпросния Уайоминг не се случило нищо лошо. Никой не вземаше думите й на сериозно.

— Ами вие защо си траете? — апелира Варя към Фандорин и оня хубаво се изказа, такива ги надрънка, че по-добре да си беше мълчал:

— Аз, Варвара Андреевна, съм принципен противник на д-демокрацията — (каза го и се изчерви). — Хората изначално не са равни помежду си и нищо не може да се направи, това е положението. Демократичният принцип ощетява умните, т-талантливите, работоспособните, прави ги зависими от глупците, некадърниците и мързеливците, д-доколкото те винаги са мнозинство в нашето общество. Нашите сънародници трябва първо да се отучат от свинщините, да заслужат правото да се наричат г-граждани, чак тогава може да се мисли и за парламент.