Борис Акунин - Турски гамбит

— Четири, колкото всеки друг правоверен. Но освен пълноправните жени падишахът има също така „икбал“ — нещо като фаворитки и съвсем младички „гедикли“, „девици, приятни за окото“, претендентки за ролята на „икбал“.

— Това вече звучи по-добре — кимна със задоволство Лукан и засука мустак, когато Варя му хвърли презрителен поглед.

Соболев (ама и него си го бива!) попита хищно:

— Но нали освен жени и наложници султанът има и робини?

— Всички жени на султана са робини, но само докато не са родили дете. Тогава майката веднага получава титла „принцеса“ и може да се ползва от всички подобаващи привилегии. Така например всесилната султанка Бесма, майката на покойния Абдул Азис, навремето е била най-обикновена телячка в банята, но толкова сполучливо сапунисвала Мехмед ІІ, че той я взел първо за наложница, а после я направил своя любима съпруга. Жените в Турция имат наистина неограничени възможности за кариера.

— Трябва да е дяволски изморително на шията ти да виси такъв обоз — замислено продума един от журналистите. — Май са множко.

— Някои султани също са стигали до подобен извод — усмихна се Д’Евре. — На Ибрахим І, например, един ден всичките му жени му дошли до гуша. В такава ситуация Иван Грозни или Хенри \/ІІІ са се оправяли лесно — старата жена отива на ешафода или в манастир и можеш да сключиш нов брак. Но какво да се прави като имаш на главата си цял харем?

— Да, наистина, какво? — наостриха уши слушателите.

— Турците, господа, не отстъпват пред трудностите. Падишахът наредил да напъхат всичките жени в чували и да ги издавят в Босфора. На сутринта негово величество отново бил ерген и можел да си направи чисто нов харем.

Мъжете гръмогласно се засмяха, а Варя възкликна:

— Засрамете се, господа, та това е някакъв ужас!

— Но вече от близо сто години, госпожице Варя, нравите в султанския двор са доста по-меки — успокои я Д’Евре. — И всичко това се е случило благодарение на една изключителна жена, моя сънародничка между другото.

— И как точно, разкажете — помоли го Варя.

— Станало е така — един френски кораб плавал в Средиземно море, а сред пътниците била и седемнайсетгодишната хубавица Еме Дюбюк дьо Ривери, родена на приказния остров Мартиника, подарил на света не една и две легендарни красавици, сред които мадам дьо Ментенон и Жозефин Боарне 29. Нашата млада Еме много добре се познавала с последната, която тогава се казвала просто Жозефин дьо Ташери, двете дори били приятелки. Историята не ни съобщава какво е търсела прекрасната креолка из гъмжащите от пирати морета. Знайно е само, че край бреговете на Сардиния корабът бил пленен от корсари и французойката се озовала в Алжир на пазара за роби, където я купил самият алжирски дей — същият, който според monsieur Popristchine 30имал пъпка под носа. Деят бил вече стар, женската красота не го вълнувала, затова пък много го вълнували добрите му отношения с Високата порта и горката Еме отплавала за Цариград като жив дар за султан Абдул Хамид І, прадядо на днешния Абдул Хамид ІІ. Падишахът се отнасял с пленницата като с безценно съкровище, не я принуждавал за нищо и дори не я накарал да приеме исляма. Мъдрият владетел проявил търпение и Еме го възнаградила с любовта си. Тя родила принц Мехмед, който впоследствие станал монарх и влязъл в историята като велик реформатор. Майката го научила на френски език, запалила го по френската литература и френското свободомислие. Оттогава Турция се обръща към Запада.

— Вие сте истински разказвач на приказки, Д’Евре — свадливо рече Маклафлин. — Както винаги, послъгвате и поукрасявате, нали?

Французинът закачливо се усмихна и не каза нищо, а Зуров, който от известно време демонстрираше явни признаци на нетърпение, изведнъж въодушевено възкликна:

— Апропо, господа, дали да не хвърлим едни карти? Че откакто съм дошъл — само приказки. То бива, бива, ама… Варя чу глухия стон на Фандорин.

— С тебе, Еразъм, не сядам — побърза да каже графът. — На теб дяволът ти помага.

— Ваше превъзходителство — възмути се Перепьолкин. — Надявам се, че няма да допуснете комар във ваше присъствие?

Но Соболев махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха:

— Стига, капитане. Не ставайте такъв досадник. Вие сте добре, във вашия оперативен отдел поне се върши някаква работа, а аз вече ръждясах от безделие. Самият аз не играя, графе, защото почна ли — не мога да спра, но с удоволствие ще погледам.

Варя видя, че Перепьолкин гледа генерала хубавец с очи на бито куче.