Борис Акунин - Турски гамбит

Варя срещна ясния поглед на красивия генерал и отведнъж разбра: това за седемте рани и Абдурахман бег е чистата истина, а за заложниците и ханската хазна са пълни глупости и клевети, разпространявани от завистници.

Още повече, че Соболев отново хвърли поглед към Варя и тоя път май нещо привлече вниманието му.

— Но какво ви води насам, където се лее кръв, госпожице? И то в такива одеяния? Заинтригувахте ме.

Варя се представи и разказа накратко приключенията си, доловила с безпогрешен инстинкт, че Соболев няма да я предаде и да я отпрати под конвой в Букурещ.

— Завиждам на годеника ви, Варвара Андреевна — погали я с поглед генералът. — Вие сте забележителна девойка. Но позволете да ви представя моите другари. С мистър Маклафлин май вече сте се запознали, а това е моят ординарец Серьожа Берешчагин, брат на известния художник Берешчагин. — Строен миловиден юноша, облечен с казашки мундир, смутено се поклони на Варя. — Впрочем самият той също е отличен рисувач. При едно разузнаване на Дунава тъй нарисува турските позиции, че направо да ти останат очите. А къде е Д’Евре? Хей, Д’Евре, елате насам, ще ви представя на една интересна дама.

Варя любопитно огледа мъжа, който яздеше последен. Французинът (с превръзка „Кореспондентъ №32“ на ръкава) беше истински хубавец и посвоему не отстъпваше на Соболев: тънък орлов нос, засукан светъл мустак и къса рижава мускетарска брадичка, умни сиви очи. Впрочем очите гледаха ядно.

— Тия негодници са позорът на турската армия! — разпалено възкликна на френски журналистът. — Бива ги само да колят мирните жители, а замирише ли на бой, се навират в миша дупка. На мястото на Керим паша отдавна да съм ги разоръжил и избесил!

— По-спокойно, храбри ми шевалие, тук има дама — иронично го прекъсна Маклафлин. — Провървя ви, в очите й сте истински романтичен герой, сега напред! Я вижте как ви гледа.

Варя се изчерви и хвърли сърдит поглед на ирландеца, но Маклафлин само се засмя добродушно. Затова пък Д’Евре се представи като истински французин — скочи от коня и се поклони.

— Шарл Д’Евре, на вашите услуги, мадмоазел.

— Варвара Суворова — приветливо каза тя. — Приятно ми е да се запознаем. И да благодаря на всички ви, господа. Появихте се тъкмо навреме.

— Ще можем ли да научим и вашето име? — попита Д’Евре и погледна любопитно Фандорин.

— Ераст Фандорин — отвърна доброволецът, гледайки впрочем не французина, а Соболев. — Воювах в Сърбия, сега пътувам към главния щаб с важно съобщение.

Генералът огледа Фандорин от главата до петите. И с нескрито уважение попита:

— Сигурно доста сте препатили. А с какво се занимавахте преди Сърбия?

След кратко колебание Ераст Петрович отвърна:

— Бях в Министерството на външните работи. Титулярен съветник 11.

За Варя това беше неочаквано. Дипломат? Честно казано, последните събития бяха отслабили донякъде дълбокото впечатление, което мълчаливият спътник бе й направил (защо да го крием), но сега тя отново го загледа с интерес и възторг. Съгласете се, че дипломат, който е отишъл доброволец на фронта, не се среща толкова често. Впрочем и тримата бяха прекрасни, всеки посвоему — и Фандорин, и Соболев, и Д’Евре.

— Какво съобщение носите? — намръщи се Соболев.

Фандорин мълчеше, явно не искаше да говори.

— Я стига с тия тайни на светата инквизиция! — подвикна генералът. — В края на краищата това е просто неучтиво спрямо хората, които ви спасиха живота.

Доброволецът все пак сниши глас и кореспондентите наостриха уши.

— Идвам от Видин, г-господин генерал. Преди три дни Осман паша потегли с корпуса си по посока П-плевен.

— Какъв е тоя Осман? И какво е това Плевен?

— Осман Нури паша, победителят на сърбите, един от най-добрите пълководци в турската армия. Няма четирийсет и пет, а вече е м-мушир, сиреч фелдмаршал. И войниците му изобщо не са като ония, дето сте срещали край Дунава. А Плевен е малко градче на трийсетина километра западно оттук. Трябва да се изпревари пашата и да се завземе тоя важен стратегически пункт. Той прегражда пътя към София.

Соболев се шляпна по коляното, конят му нервно престъпи на място.

— Ех, да имах поне един полк! Но съм отстранен от командване, Фандорин. Вървете в щаба при главнокомандващия. Трябва да приключа с рекогносцировката, но ще ви дам конвой да ви придружи до Царевци. Довечера сте добре дошли на гости, Варвара Андреевна. В шатрата на военните кореспонденти обикновено е весело.