Борис Акунин - Турски гамбит

Сутринта обаче не я оставиха да се наспи. Появиха се двама жандарми с каски и карабини и като не и дадоха време дори да се среши, отведоха „иженарицаемата девица Суворова“ директно в специалния отдел на Западния отряд.

И вече няколко часа се опитваше да разясни на своя облечен в небесносин мундир мъчител с гладки бузи и рошави вежди какви точно отношения я свързват с шифровчика Пьотър Яблоков.

— Господи, повикайте Пьотър Афанасиевич, той ще ви потвърди всичко — отново и отново повтаряше Варя, а подполковникът все тъй отвръщаше:

— Всяко нещо с времето си.

Особено го интересуваха подробностите около запознанството й с „лицето, именуващо се титулярен съветник Фандорин“. Казанзаки си записа и за видинския Юсуф паша, и за кафетата, и за френските им беседи, и за спечелената на табла свобода. Подполковникът се оживи най-много, научавайки, че спътникът й бе разговарял с башибозуците на турски и непременно държеше да научи как точно бил говорил: гладко или не. Най-малко половин час беше отишъл само за тия щуротии с гладкото говорене.

И когато Варя беше вече на ръба на истерията, вратата на кирпичената къщурка, където се разполагаше специалният отдел, внезапно се разтвори и вътре влезе, даже по-скоро връхлетя някакъв много важен генерал с изцъклени началствени очи и големи рунтави мустаци.

— Генерал-адютант Мизинов — звучно обяви той още от прага и строго изгледа подполковника: — Казанзаки?

Изненаданият жандарм се изпъна като новобранец и запреглъща на сухо, а Варя се опули срещу главния сатрап и палача на свободата, за какъвто минаваше сред напредничавата младеж началникът на Трето отделение 14и шеф на жандармския корпус Лаврентий Аркадиевич Мизинов.

— Тъй вярно, ваше високопревъзходителство — изхриптя Вариният инквизитор, — жандармски подполковник Казанзаки. До войната служех в Кишиневското управление, сега съм назначен за завеждащ специалния отдел в щаба на Западния отряд. Водя разпит на задържана.

— Коя е тази? — вдигна вежда генералът и изгледа неодобрително Варя.

— Варвара Суворова Твърди, че е пристигнала на свои разноски за среща с годеника си, шифровчика в оперативния отдел Яблоков.

— Суворова ли? — заинтересува се Мизинов. — Да нямаме случайно роднинска връзка? Александър Василиевич Суворов-Римникски 15ми е прадядо по майчина линия.

— Надявам се да не сме роднини — отсече Варя.

Сатрапът се усмихна с разбиране и изгуби всякакъв интерес към задържаната.

— Не ме занимавайте с глупостите си, Казанзаки. Къде е Фандорин? В донесението се казва, че е при вас.

— Тъй вярно, задържан е под стража — напето рапортува подполковникът и по-тихо добави: — Имам основания да предполагам, че тъкмо той е нашият дългоочакван гост Ануар ефенди. Всичко си пасва едно към едно, ваше високопревъзходителство. Това за Осман паша и за Плевен е явна дезинформация… Хем колко ловко го е засукал…

— Идиот! — ревна Мизинов толкова ядосано, че главата на подполковника хлътна между раменете. — Моментално го доведете тук! По-живо!

Казанзаки презглава се втурна навън, а Варя се сви на стола, но ядосаният генерал бе забравил за нея. Той пуфтеше и нервно тропаше с пръсти по бюрото, докато подполковникът се върна с Фандорин.

Доброволецът изглеждаше изтормозен, около очите имаше тъмни кръгове — изглежда, не го бяха оставили да се наспи предната нощ.

— Д-добър ден, Лаврентий Аркадиевич — вяло произнесе той и леко кимна на Варя.

— Боже, Фандорин, не приличате на себе си! — ахна сатрапът. — Не може да ви познае човек. Остарели сте с десетина години! Седнете, миличък, много се радвам да ви видя.

Той сложи Ераст Петрович на стола и седна с гръб към Варя. Казанзаки пък застана „мирно“ и замря на прага.

— В добро състояние ли сте? — попита Мизинов. — Бих искал да ви поднеса моите най-дълбоки…

— Да не си губим времето с това, ваше високопревъзходителство — учтиво, но решително го прекъсна Фандорин.

— Всичко ми е н-наред. По-добре кажете, тоя г-господин (той кимна небрежно към подполковника) съобщи ли ви за Плевен? Сега е ценен всеки час.

— Да-да. Нося с мен заповедта на главнокомандващия, но първо исках да се уверя, че наистина сте били вие. Ето, чуйте — той извади някакъв лист от джоба си, намести монокъл в окото и зачете:

До началника на Западния отряд генерал-лейтенант барон Криденер. Заповядвам да завземете Плевен и да се закрепите там със сили не по-малки от една дивизия.