Борис Акунин: Левиатан

Но тя дори и не помисли да се откаже от кръвожадното си намерение! След като неволно се блъсна в салонния часовник (вече ви писах за това чудовище), тя изведнъж се преви одве и повдигна полата си. Бездруго бях стъписан от бързата смяна на събитията, но това беше вече прекалено! Видях (простете мила Емили, че ви го пиша) крака й с опънатия черен копринен чорап и дантелите на розовите й гащи. В следващия миг мисис Клебер отново се изправи и в лявата й ръка не знам откъде лъсна пистолет. Беше двуцевен, много малък, със седефена украса.

Не смея буквално да ви повторя какво каза тази личност на Фандорин, но Вие със сигурност не знаете подобни изрази. Общо взето, смисълът на думите и, много енергични и експресивни, се свеждаше до това, че за мръснишкия номер гнусният извратен тип (употребявам евфемизъм, защото мисис Клебер се изрази доста по-грубо) ще плати с живота си. „Но първо ще обезвредя тази отровна жълта гад!“ — извика бъдещата майка и като пристъпи напред, стреля в мистър Аоно. Той падна възнак и глухо застена.

Мисис Клебер пристъпи още веднъж и насочи пистолетчето си право в лицето на Фандорин. „Аз наистина стрелям безпогрешно — процеди тя. — И ще забия оловото точно между двете ти хубави очи.“

Русинът стоеше притиснал с ръка уголемяващото се червено петно на ризата. Не бих казал, че трепереше от страх, но беше блед.

Корабът се люшна по-силно — голяма вълна се блъсна в борда му, и аз видях как уродливото чудовище Биг Бен се навежда, навежда и… пада точно върху мисис Клебер! Глух удар на твърдото дърво в тила й и тази неукротима жена рухна по очи на пода, смазана от тежестта на дъбовата кула.

Всички се втурнаха към мистър Аоно, който лежеше с простреляна гръд. Беше в съзнание и се опитваше да стане, но доктор Труфо клекна до него и насила го накара да легне, като го натисна за раменете. Лекарят разряза дрехата, огледа отвора на раната и се намръщи.

„Нисто — тихо рече японецът през стиснатите си зъби. — Реко е засегнато, съвсем мъницко.“

„Ами куршумът? — с тревога попита Труфо. — Усещате ли го, колега? Къде е?“

„Струва ми се, курсумът е заседнар в дясната преска — отговори мистър Аоно и с хладнокръвие, от което останах възхитен, допълни: — Ряв дорен дяр. Сте трябва да пробиете костта откъм гърба. Много е трудно. Моря да ме извините за това неудобство.“

Тогава Фандорин изрече една загадъчна фраза. Наведен над ранения, той каза тихо: „Ето, Аоно-сан, мечтата ви се сбъдна, сега сте мой ондзин. За съжаление безплатните уроци по японски се отменят.“

Но мистър Аоно, изглежда, много добре разбра тази ала-баланица и разтегна побелелите си устни в слаба усмивка.

Когато моряците отнесоха бинтования японски джентълмен с носилка, докторът се захвана с мисис Клебер.

За наша най-голяма изненада дървената грамада не беше й строшила черепа, а й беше направила само цицина. Криво-ляво измъкнахме пострадалата престъпничка изпод лондонската забележителност и я пренесохме на стола.

„Опасявам се, че след подобен шок плодът няма да оцелее — въздъхна мисис Труфо. — А горкото бебче не е виновно за греховете на майка си.“

„Нищо му няма на бебето — увери я съпругът й. — Тази… личност е толкова витална, че сигурно ще роди здраво дете, и то лесно и в термина.“

Фандорин допълни с цинизъм, който ме покърти: „Имаме основание да се надяваме, че раждането ще стане в лазарета на затвора.“

„Страх ме е да си помисля какво ще се роди от утробата й“ — потръпна мис Стамп.

„Във всеки случай бременността ще я отърве от гилотината“ — отбеляза докторът.

„Или от бесилката“ — подсмихна се мис Стамп, като по този начин ни напомни за ожесточената дискусия, разгоряла се преди време между комисар Гош и инспектор Джексън.

„Най-многото, което я заплашва, е краткотраен затвор заради опита и да убие господин Аоно — кисело продума Фандорин — И пак ще се намерят смекчаващи вината обстоятелства: състояние на афект, изненада, а и бременността. Нищо повече няма да може да се докаже — тя ни го демонстрира блестящо. Уверявам ви, че много скоро Мари Санфон отново ще е на свобода.“

Странно, но никой от нас не спомена за шала, сякаш той изобщо не бе съществувал, сякаш след яркото парче коприна вятърът бе отнесъл в небитието не само стоте британски броненосеца и френския revanche, но и фаталната магия, обсебваща умовете и душите.

Фандорин се спря до падналия Биг Бен който вече беше направо за боклука: със счупено стъкло, с повреден механизъм, с пропукана от горе до долу дъбова основа.