Борис Акунин: Левиатан

И тъй, пъстрият триъгълник на шала, ябълката на раздора, лежеше върху страничната маса и пръскаше златисти искрици. Фандорин бе застанал с гръб към него, правеше се на почетен караул или може би на охрана. Всички останали се бяхме скупчили до масата за хранене. Добавете към това шумоленето на завесите по наветрения борд, приглушената светлина на мрачния ден и неравномерното полюшване на пода под краката ни ето експозицията на финалната сцена.

„Никой няма право да отнеме от внука на раджа Багдазар онова, което му принадлежи по право! — с ръце на кръста заяви мисис Клебер. — Аз съм белгийска поданичка и съдебният процес ще се проведе в Брюксел. Достатъчно е да обещая една четвърт от наследството за нуждите на белгийската благотворителност и съдебните заседатели ще решат въпроса в моя полза. Една четвърт от наследството са единайсет милиарда белгийски франка, петгодишният доход на цялото Белгийско кралство!“

Мис Стамп и се изсмя в лицето: „Вие подценявате Британия, скъпа. Да не си мислите, че ще позволим на жалката ви Белгия да решава съдбата на петдесет милиона лири? За толкова пари ние ще построим стотина мощни броненосеца и освен това, ще укрепим флота си, който и бездруго е първи в света! Ние ще сложим ред по цялата планета!“

Мис Стамп е много умна жена. Наистина, ако подобна фантастична сума влезе в нашата хазна, цивилизацията само би спечелила. Защото Британия е най-прогресивната и свободна страна наземното кълбо. Всички народи биха спечелили, ако започнат да живеят по британски образец.

Мистър Труфо обаче беше на друго мнение. „Тези милиард и половина френски франка ще позволят на Франция не само да се справи с трагичните последици от войната с Германия, но и да създаде най-модерната, най-добре оборудваната армия в цяла Европа. Вие, англичаните, никога не сте били европейци. Вие сте островитяни! Интересите на Европа са ви чужди и непонятни. Мосю Дьо Перие, доскорошен втори помощник-капитан, а днес временен командир на «Левиатан», няма да допусне шала да се озове при англичаните. Незабавно ще доведа тук господин Дьо Перие и той ще го сложи в сейфа на капитанската каюта!“

После всички заговориха в един глас, като се опитваха да се надвикат, и настървеният доктор дори дръзна да ме блъсне в гърдите, а мисис Клебер ритна мис Стамп по кокалчето.

Тогава Фандорин взе от масата една чиния и с все сила я строши в пода. Всички смаяно се вторачихме в него, а хитрият византиец каза: „Така няма да решим проблема. Прекалено се горещите, дами и господа. Предлагам да проветрим салона, тук стана доста задушно.“

Той се приближи към прозорците на подветрения борд и един по един започна да ги отваря. Когато разтвори този над страничната маса, където лежеше шала, се случи нещо ненадейно. Подхваната от течението, леката коприна затрепка и изведнъж литна във въздуха. Съпровождан от всеобщия вопъл, триъгълникът се понесе над палубата, люшна се един-два пъти над перилата на борда, сякаш да ни махне за сбогом, и снишавайки се, плавно отлетя. Всички като омагьосани изпроводиха с поглед този бавен полет, докато той не свърши някъде сред ленивите пенливи вълни.

„Колко съм непохватен — рече Фандорин в настаналата гробна тишина. — Колко пари потънаха! Сега нито Британия, нито Франция не ще могат да диктуват на света своята воля. Какво нещастие за цивилизацията. А бяха цели половин милиард рубли. Щяха да стигнат Русия да изплати докрай външния си д-дълг.“

След което се случи следното.

Мисис Клебер нададе странен свистящо-съскащ звук, от който ме полазиха мравки, грабна от масата ножа за плодове и с неописуема бързина се втурна към русина. Неочакваната атака го завари неподготвен. Тъпото сребърно острие разсече въздуха и се заби малко под ключицата на Фандорин, но мисля, не много дълбоко. Бялата риза на дипломата се обагри с кръв. Първата ми мисъл беше: „Все пак Бог съществува и Той наказва негодниците.“ Слисан, подлият византиец отскочи встрани, но разярената фурия не се задоволи с постигнатото и като стисна дръжката още по-здраво, отново вдигна ръка да нанесе удар.

И в този момент ни смая нашият японец, който не бе участвал в дискусията и изобщо дотогава се бе държал незабелязано. Той подскочи нагоре едва ли не до тавана, гръмогласно и гърлено кресна като орел и преди да е докоснал пода отново, с върха на обувката си удари мисис Клебер по китката! Подобен номер не бях виждал дори в италиански цирк!

Ножът отхвръкна встрани, японецът се приземи приклекнал, а мисис Клебер с изкривено лице заотстъпва назад, хванала с лявата ръка ударената си китка.