Борис Акунин: Левиатан

— Защо трябва да слушам всички тези измишльотини! — със свито гърло възкликна Рената. — Вие сте никой, мосю! Вие сте просто един чужденец! Настоявам със случая да се заеме някой от старши офицерите на парахода!

Внезапно малкият доктор се изпъчи, приглади оредялата коса върху тъмното си теме и каза внушително:

— Старши офицерът на парахода е тук, мадам. Приемете, че разпитът е разпореден от командването на кораба. Продължете, мосю Фандорин. Казахте, че тази жена е успяла да вземе шала от комисаря?

— Сигурен съм. Не знам как е успяла да отнеме револвера на Гош. Изглежда, клетият изобщо не се е страхувал от нея. Във всеки случай тя е взела комисаря на мушка и е настояла незабавно да й върне ш-шала. Тогава старецът се е развилнял и тя е простреляла първо едната му ръка, после другата, после коляното. Подложила го е на инквизиция! Къде сте се научили да стреляте така, мадам? Четири куршума и всичките точно в целта. Извинете, но ми е трудно да повярвам, че Гош ви е гонил около масата с простреляно коляно и осакатени ръце. След третия изстрел той не е издържал на болката, дал ви е шала и вие сте доубили нещастника, като сте го гръмнали точно в средата на челото.

— Oh, my God! 63 63 О, Боже! (англ.) — Б.пр. — бе коментарът на мисис Труфо.

Докато Клариса сега бе по-любопитна да научи друго:

— Значи шалът е у нея?

— Да — кимна Ераст.

— Глупости! Пълни глупости! Всички вие сте луди! — истерично се разсмя Рената (или Мари Санфон?) — О, Господи, какви небивалици!

— Ресно мозем да го установим — каза японецът. — Трябва да претърсим госпоза Кребер. Ако шалът е у нея, всицко е истина. Ако го няма, знаци господин Фандорин греси. В такива сруцаи у нас в Япония порят корем.

— Никога в мое присъствие мъжки ръце няма да дръзнат да претърсват дама! — заяви сър Реджиналд и се изправи застрашително.

— Ами женски? — попита Клариса. — Ние с мадам Труфо ще обискираме тази личност.

— Oh, yes, it will take no time at all 64 64 О, да, ще стане много бързо (англ.). — Б.пр. — побърза да се съгласи докторшата.

— Правете с мен каквото искате — жертвено долепи длани Рената. — Но после ще берете срам…

Мъжете излязоха навън, а мисис Труфо с невероятна сръчност опипа задържаната. После се обърна към Клариса и поклати глава.

Клариса я достраша заради клетия Ераст. Нима се беше излъгал?

— Шалът е много тънък — каза тя. — Нека аз да го потърся.

Беше й странно и срамно да опипва тялото на друга жена, но Клариса прехапа устни и грижливо огледа всеки шев, всяка гънка, всяка дипла по бельото й. Шалът го нямаше.

— Ще трябва да се съблечете — решително каза тя. Беше ужасно, но още по-ужасно бе да си представи, че шалът може и да не бъде открит. Какъв удар за Ераст! Той нямаше да го понесе!

Рената покорно вдигна ръце, за да могат по-лесно да й махнат роклята, и плахо попита:

— В името на всичко свято, мадмоазел Стамп, внимавайте да не направите нещо на детето ми.

Стиснала зъби, Клариса започна да разкопчава роклята й. На третото копче на вратата се почука и се чу бодрият глас на Фандорин:

— Мадам, край на обиска! Можем ли да влезем?

— Да, да влизайте! — извика Клариса и бързо закопча копчетата.

Мъжете изглеждаха загадъчно. Те мълчаливо застанаха до масата и Ераст с движението на фокусник разстла върху покривката триъгълното парче плат, преливащо във всички цветове на дъгата.

— Шалът! — възкликна Рената.

— Къде го намерихте? — попита Клариса, усещайки, че се обърква окончателно.

— Докато вие претърсвахте г-госпожа Санфон, ние също не си губихме времето — със задоволство обясни Фандорин. — Хрумна ми, че тази п-предвидлива личност може да е скрила разобличаващата улика в каютата на комисаря. Имала е само няколко секунди време и не е могла да я мушне по на скришно. И наистина бързо го намерихме. Беше го смачкала и мушнала под килима. Така че можете да се порадвате на прочутата птица Калавинка.

Клариса се приближи до масата и заедно с останалите впери омагьосан поглед в парчето плат, погубило живота на толкова хора.

По форма шалът наподобяваше равнобедрен триъгълник. Наглед всяка от страните му беше не повече от петдесет сантиметра. Рисунъкът смайваше с варварската си пъстрота: на фона на разноцветни дървета и плодове бе разперила криле острогърда полужена-полуптица, подобна на античните сирени. Лицето й бе обърнато в профил, дългите извити мигли обрамчваха малката дупка на окото, грижливо обшита с много фина сърма. Клариса си помисли, че никога през живота си не е виждала нищо по-прекрасно.