Шарл ми каза, че като първи помощник-капитан няма право да вземе на борда своята съпруга, но му е невъзможно да преживее раздялата с мен и се притеснява за здравето на скъпото ни детенце, затова ще е по-добре, ако тръгна с измислено име. Какво престъпно има в това, питам ви!
Виждах, че Шарл не е на себе си, че е притеснен от някакви проблеми, за които нищо не знаех, но и в най-страшния си сън не бих могла да сънувам, че точно той е извършил онова кошмарно престъпление на улица «Грьонел»! Нямах дори понятие, че той е син на индийски раджа. Шокирана съм, че моето дете ще бъде една четвърт индийче. Клетата рожба, син на безумец. За мен няма съмнение, че през последните няколко дни Шарл е бил просто невменяем. Нима психически нормален човек може да направи опит да погуби кораба? Това е постъпка на явно болен човек. Естествено, че не знаех нищичко за този налудничав план!“
Тогава Фандорин я прекъсна, и подсмихвайки се гадно, попита: „Ами пелерината ви, грижливо сгъната в чантата?“
Мисис Клебер — не, мис Санфон, тоест, мадам Рение… Или мадам Багдазар? Не знам как точно да я наричам. Добре, нека остане мисис Клебер, така съм свикнал. И тъй, тя отвърна на инквизитора с достойнство: „Изглежда, мъжът ми е приготвил всичко за бягството и се е канел да ме събуди в последния момент.“
Фандорин не мирясваше. „Но вие не спяхте — каза той с високомерно физиономия. — Когато минавахме по коридора, ви видяхме. Вие бяхте напълно облечена и дори наметната с шал.“
„Да, необяснима тревога не ме оставяше да заспя — отговори мисис Клебер. — Явно сърцето ми е предчувствало нещо лошо… Тресеше ме странна треска и затова се наметнах с шала. Това престъпление ли е?“
Радвах се да видя, че доброволният прокурор посърна. А обвиняемата спокойно и уверено продължи: „Тезата, че уж съм измъчвала другия безумец, мосю Гош, надхвърля всички граници на достоверността. Казах ви истината. Дъртият глупак откачи от алчност и ме заплаши със смърт. И аз не знам как успях да насоча и четирите изстрела към целта. Чиста случайност. Изглежда, самото Провидение е движило ръката ми. Не, господине, и тук не сте познали.“
От самодоволството на Фандорин не остана и следа. „Чакайте — притесни се той. — Но нали намерихме шала! Вие го бяхте скрили под килима!“
„Още едно празно твърдение — отряза го мисис Клебер. — Шалът, разбира се, е бил скрит от Гош, който го е откраднал от клетия ми съпруг. И въпреки всичките ви долни инсинуации съм ви благодарна, господине, че ми върнахте нещо, което ми принадлежи.“
С тези думи тя спокойно стана, приближи се до масата и взе шала!
„Аз съм законна съпруга на законния наследник на Изумрудения раджа — заяви тази изключителна жена. — Имам брачно свидетелство. В утробата ми е внукът на Багдазар. Да, покойният ми съпруг е извършил редица тежки престъпления, но какво общо имаме с това аз и нашето наследство?“
Тогава мис Стамп скочи и се опита да грабне шала от мисис Клебер.
„Владенията и собствеността на брахмапурския раджа се конфискуват от британското правителство! — доста решително заяви моята сънародничка и нямаше как да не признаем, че е права. — Което означава, че съкровището принадлежи на нейно величество кралица Виктория!“
„Един момент! — скочи добрият ни доктор Труфо. — Макар аз да съм италианец по рождение, но съм гражданин на Франция и представлявам тук нейните интереси! Съкровищата на раджата са били лично достояние на семейството и не са принадлежала на брахмапурското княжество, следователно конфискуването им е незаконно! Шарл Рение е станал френски гражданин по собствена воля. Той е извършил много тежко престъпление в своята страна. Според законите на Френската република подобно злодеяние, при това с користни подбуди, се наказва с изземване на личното имущество на престъпника в полза на държавата. Дайте ми шала, мадам! Той принадлежи на Франция.“ И също твърде войнствено се вкопчи в него.
Възникна патова ситуация и коварният Фандорин се възползва от нея. С византийска хитрост, характерна за нацията му, той каза високо: „Въпросът е сериозен и трябва да се изясни. Позволете ми като на представител на неутрална държава временно да прибера шала, за да не го разкъсате на парчета. Ще го сложа ето тук и нека той да се намира на известно разстояние от страните в конфликта.“
С тези думи той взе шала и го отнесе до страничната маса при подветрения борд, където прозорците бяха затворени. По-късно ще разберете, любима Емили, защо ви излагам тези подробности.
Читать дальше