Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Най-краткият път към „Метропол“ минаваше през един двор — за последните две денонощия беше го прекосил много пъти.

Докато стъпките му отекваха под тъмната арка, усети нечие присъствие. Не видя и не чу никого, но го долови с някакво необяснимо вътрешно чувство, което неведнъж му бе спасявало живота. С кожата на темето си сякаш усети движение отзад, едва доловим полъх. Можеше да е притичала котка или плъх да се е изкатерил по купчината боклук, но в подобни случаи Ахимас не се боеше да се изложи пред самия себе си — той моментално отскочи встрани.

Като че го облъхна повей отгоре и той с крайчеца на окото си видя, как точно до бузата му стоманен блясък разсече въздуха. Светкавично извади велодога и стреля.

Приглушен вик, мярна се сянка.

Ахимас с два скока настигна бягащия човек и с точен силен удар на бастуна го закова на място. Освети с фенера падналия. Грубо звероподобно лице. През сплъстените кичури се стичаше черна кръв. Късите силни пръсти притискаха хълбока, също мокри от кръв.

Беше облечен по руски: риза без яка, сукнен жакет, плюшен панталон, юфтени ботуши. На земята беше паднала брадва със съвсем къса дръжка.

Ахимас се наведе и освети с фенера лицето му. Блеснаха кръгли очи с неестествено разширени зеници.

Откъм „Неглинний“ се дочу жандармерийска свирка, от „Театралний“ също. Нямаше никакво време.

Той ритна брадвата, клекна, с два пръста стисна бузите на падналия.

— Кой те прати?

— От бедност, господине — изхриптя раненият, краката му конвулсивно ритаха паважа. — Ще извиняваш.

Ахимас притисна лицевия нерв, остави падналия да се погърчи от болка и повтори въпроса:

— Кой?

— Пусни ме… пускай… катил — рече хрипливо раненият и пак зарита земята. — Умирам…

— Кой? — потрети Ахимас и му натисна окото.

От устата на умиращия ведно със стона рукна струя кръв.

— Миша — едва чуто избълбука гласът му. — Миша Малкия… Пусни! Боли…

— Кой е тоя Миша? — притисна той по-силно.

И сбърка. Несполучилият убиец бездруго доживяваше последните си мигове.

Стонът мина в гъргорене, кръвта бликна буйно по брадата му. Ясно беше, че повече нищо не може да каже. Ахимас се изправи. Свирката се чуваше съвсем наблизо.

До следобеда беше премислил всички варианти и взе решението.

И така, отначало му открадват чантата, после се опитват да го убият. Свързани ли са тези две неща помежду си? Определено. Който го причакваше под арката, е знаел кога и по кой път ще мине.

Значи: 1) следили са го още когато проверяваше маршрута и са го следили много хитроумно — изобщо не е забелязал; 2) някой е бил съвсем наясно за заниманията му през нощта; 3) чантата е откраднал човек, който е знаел със сигурност, че Соболев повече няма да се върне в стаята — иначе защо ще има грижата да заключва отново сейфа и да излиза през прозореца — нали Соболев така или иначе щеше да открие липсата?

Въпрос: кой е знаел и за операцията, и за чантата?

Отговор: само мосю NN и неговите хора.

Ако просто се бяха опитали да го убият, за Ахимас щеше да е обидно, но разбираемо.

Обидно, защото той, професионалист от най-висша класа, неправилно е оценил ситуацията, сбъркал е, оставил се е да го измамят.

Разбираемо, защото при такава важна и опасна акция изпълнителят, естествено, трябва да се премахне. Самият Ахимас на мястото на поръчителя щеше да постъпи по същия начин. Тайният императорски съд може и да е блъф. Но доста на ниво, дори печеният господин Велде се подмами.

Та всичко щеше да е разбираемо и дори нямаше да е чудно, ако не беше изчезналата чанта.

Мосю NN — и кражба с взлом? Абсурд. Да вземат милиона, но да оставят архива на заговорниците? Невероятно. А да си представи, че звероподобният убиец някак е свързан с NN или с „барон Фон Щайниц“, беше съвсем изключено.

„Катил“ го беше нарекъл майсторът брадвар. Май на апашки жаргон това изразява висша степен на презрение — убиец, ама в смисъл на тъп уличен главорез.

Тогава онзи с бил апаш? Персонаж от прословутата Хитровка?

По маниер и вид май беше точно такъв. А на NN дори кочияшът му беше със стойка на офицер. Нещо не пасваше.

Ахимас се опита да разнищи случая от другия край, тъй като нямаше достатъчно информация за аналитична преценка. Щом изходните данни са неясни, да видим какви са целите.

Какво трябва да направи?

1) Да разчисти след операцията.

2) Да намери чантата.

3) Да види сметката на този или тези, които играят нечестно срещу него.

Точно в тази последователност. Отначало да се подсигури, после да си върне своето, накрая възмездието за десерт. Но десертът е задължителен — въпрос на принцип и професионална етика.