Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Умолително долепил ръка до гърдите си, Ахимас попита с меден глас:

— А какви са плановете му за след това?

Камердинерът свъси вежди:

— Не е моя работа, ваша пък хич.

Прекрасно, каза си Ахимас. Деловите срещи на обекта започват от утре, а днешната вечер май наистина е отредена за „отмора“. Тук интересите ни съвпадат.

Оставаше да подготви Ванда.

Тя не го разочарова и наистина го чакаше сама в жилището си. Погледна го някак особено, сякаш очакваше нещо от него, но когато гостът заговори по същество, доби скучаещ вид.

— Нали се разбрахме — подметна небрежно, — какво да го нищим? Знам си занаята, Коля.

Ахимас огледа стаята, едновременно гостна и будоар. Всичко беше подготвено както трябва: цветя, свещи, плодове. За себе си бе набавила шампанско, не беше забравила и бутилката „шато икем“, за която я предупреди.

Роклята в бордо с голямо деколте, тясна талия и съблазнително бухнали поли я правеше пленителна до умопомрачение. Да, но ще клъвне ли рибокът?

Според Ахимас би трябвало да клъвне.

1) Няма нормален здрав мъж, който да устои на чара й.

2) Ако сведенията са верни, а досега мосю NN не е бъркал, Соболев не само е нормален мъж, но и мъж, който от цял месец е на пост и молитви.

3) Мадмоазел Ванда е от същия женски тип като любимата на генерала в Минск, на която е направил предложение, но му е било отказано, след което е бил изоставен.

Общо взето, барутната мина е готова. Обаче за по-сигурно ще трябва и някаква искра.

— Какво се мръщиш, Коля? Боиш се, че твоят земляк няма да ме хареса? — попита Ванда предизвикателно, но в гласа й Ахимас долови стаено безпокойство.

И най-голямата красавица и прочута разбивачка на мъжки сърца се нуждае от постоянни уверения колко е неземно възхитителна. В душата на всяка фатална жена има червейче, което я гризе: да не би да не съм вече толкова пленителна, да не би магията да не се повтори повече? Според типа й жената трябва или да бъде уверявана, че от нея по-прекрасна няма, или да се подбужда състезателният й дух. Ахимас беше сигурен, че Ванда е от втория тип.

— Видях го днес — въздъхна той и я загледа със съмнение. — Не знам дали не съм сбъркал с подаръка. По нашия край го имаме за голям донжуан, но нещо ми се видя много сериозен. Ами ако нищо не стане? Ако генералът не си падне по подаръка ни?

— За това нямай грижа — поряза го с очи Ванда. — От теб си искам само парите. Донесе ли ги?

Той мълчаливо сложи пачката на масата.

Ванда взе парите, направи се, че ги брои.

— Това е цялата сума, десетте хиляди, нали? Добре — перна го с пръстче по носа. — Не се бой, Коля. Вие, мъжете, сте доста елементарни. Няма да ми обърне гръб твоят герой. Кажи, обича ли романсите? В ресторанта на Дюсо май имат клавир?

Ето я искрата, помисли си Ахимас.

— Да, обича ги. Най-вече песента „Калина“. Знаете ли я?

Ванда се замисли, поклати глава.

— Не, аз руски романси почти не пея, предимно европейски. Нищо, сега ще го намеря. — Взе от пианото песнопойката, прелисти я, намери. — Този ли е? — пробяга с пръсти по клавишите, запя без думи, после опита полугласно:

— Сълзлива работа. Героите си падат сантиментални — погледна го през рамо: — Хайде върви си сега. Генералът с две ръце ще драпа за рязанския ви дар.

Но Ахимас не си тръгна.

— Неприлично е за дама да влезе сама в ресторант.

Ванда мъченически подбели очи:

— Коля, аз не ти се бъркам в дочената търговия, не ми се меси и ти в моята професия.

Той остана още за миг, послуша я как с ниския си страстен глас копнее да се гушне в дъба. После безшумно си тръгна.

Мелодията секна. Ванда подвикна подире му:

— А не ти ли е криво, Коля, да ме дадеш на друг?

Ахимас се обърна.

— Хайде, върви си — махна с ръка тя. — Работата си е работа.

В ресторанта на хотел „Дюсо“ всички маси бяха заети, но предварително дресираният портиер беше запазил за господин репортера най-удобната — в ъгъла, откъдето се виждаше цялото помещение. В девет без двайсет отначало влязоха трима офицери, шпорите им дрънчаха, подир тях генералът, после още четирима. Останалите посетители, строго предупредени от салонния управител да не досаждат на генерала с вниманието си, деликатно се преструваха, че са дошли в ресторанта не да видят прочутия мъж, а просто да вечерят.

Соболев взе менюто за вината, не откри в него „шато икем“ и по негово поръчение се прати човек да вземе от магазина на Леве. Свитата предпочете шампанско и коняк.