Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Господа военните говореха полугласно, на няколко пъти екна смях и най-гръмогласен беше мелодичният генералски баритон. Явно заговорниците се чувстваха прекрасно, което много зарадва Ахимас.

В девети пет, когато виното не само беше доставено, но и налято, вратата широко се отвори, сякаш тласната от вълшебен полъх, и на прага се появи Ванда. Тя театрално застина, изнесла напред гъвкавото си тяло. Лицето й руменееше, огромните й очи сияеха като нощни звезди. Всички посетители я погледнаха и останаха като омагьосани от прекрасната гледка. Славният генерал просто се вцепени, ръката му с маринована гъбка на вилицата спря насред път.

Ванда се задържа така, колкото публиката да оцени ефекта, преди отново да забие нос в чиниите.

— Ето го нашия герой! — звънко възкликна чудното видение.

И устремно влетя в салона.

Изтракаха токчета, прошумоля коприна, люшна се щраусовото перо на шапката с широка периферия.

Салонният управител от ужас плесна с ръце, предупреден да няма публични сцени, но напразно се притесни — Соболев никак не се ядоса, а избърса със салфетка мазните си устни и галантно се надигна.

— Защо седите, господа, защо не славите героя на земята руска? — извърна се към салона възторжената патриотка, без да изпуска инициативата нито за миг. — Ура за Михаил Дмитрич Соболев!

Посетителите сякаш само това бяха чакали. Всички скочиха на крака, заръкопляскаха и гръмна такова ентусиазирано „ура“, че кристалният полилей високо горе се полюшна.

Генералът симпатично се изчерви, поклони се във всички посоки. Въпреки всеевропейската известност и всеруското обожание, изглежда, не беше привикнал на публични възторзи.

Красавицата се спусна към героя, разперила тънки ръце:

— Позволете ми да ви целуна от името на всички московчанки! — хвана го за врата и го целуна три пъти по старомосковски обичай — право в устата.

Соболев се изчерви още повече.

— Гукмасов, премести се — докосна рамото на есаул с черни мустаци и й посочи освободения стол: — Заповядайте, госпожо!

— Не-не, за Бога! — ужаси се прекрасната блондинка. — Как бих могла? Ако позволите, по-добре да ви изпея любимата си песен.

И пак така устремно се насочи към бялото пиано в центъра на салона.

Според Ахимас поведението й беше прекалено директно, дори грубовато, но личеше, че е абсолютно уверена в себе си и знае отлично какво прави. Приятно е да имаш насреща си професионалистка. Окончателно се убеди в това, когато в салона се понесе ниският й, леко дрезгав глас, от който веднага му се сви сърцето:

Ахимас се надигна и безшумно си тръгна. Никой не му обърна внимание — всички слушаха песента.

Сега остава тайно да влезе в гостната на Ванда и да подмени бутилката „шато икем“.

Всичко стана безкрайно лесно. От него се искаше само търпение.

В дванайсет и четвърт три кабриолета пристигнаха пред „Англия“: в първия — обектът с Ванда, в другите два — всичките седем офицери.

Ахимас (със залепена брада и с очила, същински хоноруван доцент) своевременно се беше нанесъл в двустаен апартамент с прозорци и в двете посоки — и към улицата, и към двора с пристройката. Стоеше на угасена лампа; за да не се вижда силуетът му.

Генералът имаше добра охрана. Когато Соболев и Ванда влязоха в жилището й, офицерите поеха грижата за спокойното му прекарване — един остана при входа, друг се заразхожда из вътрешния двор, трети явно бе заел пост в антрето. Останалите четирима отидоха в бюфета. Очевидно щяха да дежурят на смени.

В един без двайсет и три електрическото осветление угасна и щорите се осветиха с притъмнено червено сияние. Ахимас одобрително кимна — певачката действаше точно по парижката наука.

Офицерът, който се разхождаше в двора, се огледа, отиде до червения прозорец и се вдигна на пръсти, но веднага се отдръпва като засрамен и продължи да крачи напред-назад, като си свирукаше с преувеличена бодрост.

Ахимас не откъсваше очи от минутната стрелка. Ами ако Белия генерал, прочут с бойното си хладнокръвие, никога не губи самообладание и пулсът му не се ускорява, дори от страст? Почти невероятно, защото противоречи на физиологията. Пък и как пламна от целувките й в ресторанта, а сега няма да се ограничат само с целувка.

По-скоро е възможно да не докосне изобщо виното. Но психологически би трябвало. Ако любовниците не се хвърлят от вратата в кревата — а докато угасне лампата в будоара, минаха поне двайсет минути, — все нещо трябва да правят. Какво по-хубаво от чаша предпочитано вино, което си открил в дома на любимата. Но и да не пие днес, ще пие утре, вдругиден. Соболев ще остане в Москва до 27-и, не ще и дума, че отсега нататък ще предпочете вечер да не се прибира в своя 47-и, а да преспива тук. Рязанското търговско дружество с удоволствие ще плати абонамент на земляка — мосю NN е отпуснал повече от достатъчно пари за допълнителни разходи.