Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Обаче в полунощ, когато Ванда излезе от страничния изход (Ахимас я причакваше отвън) тъкмо червенобузият я взе с кабриолет и двамата отпътуваха. Ахимас ги последва с едноместна каляска, предвидливо взета под наем от „Метропол“. Минаха Кузнецки мост, завиха по „Петровка“. Пред голяма ъглова сграда е електрически осветена табела „Англия“ Ванда и спътникът й слязоха и освободиха кабриолета. Беше късно, което означаваше, че антипатичният кавалер ще остане да спи при нея. Кой е този, любовник? Но видът й не е никак щастлив. Ще трябва да поразпита „господин Немо“.

За да не рискува и да не губи време, Ахимас не уви букетчето в стотачка, а го втъкна в пръстен с изумруд, купен през деня на Кузнецки. Жената може да откаже пари, но скъпо мъничко бижу — никога.

Идеята, разбира се, има успех. Ванда с любопитство разгледа подаръка, а после с интерес потърси с очи дарителя. Ахимас леко се поклони. Днес беше с английски смокинг и бяла вратовръзка с брилянтена игла. На вид или британски лорд, или модерен предприемач — новата космополитна порода, която вече даваше тон в Европата и Русия.

Днес го нямаше снощния безцеремонен блондин, за който Ахимас получи изчерпателни (и много интересни) сведения.

Ванда си допя песента, седна срещу него, погледна го и ненадейно каза:

— Какви прозрачни очи. Като ручей.

От думите й сърцето му за миг, кой знае защо, се сви. Парна го някакъв смътен, чезнещ спомен от рода на ония, които французите наричат deja vu. Той леко се намръщи. Какви глупости, Ахимас Велде няма да се хване на женски хитрини.

— Николай Николаевич Клонов, търговец от първа гилдия, председател на Рязанското търговско дружество — представи се той.

— Търговец ли? — учуди се зеленооката. — Не ми приличате. По-скоро на моряк. Или разбойник.

Тя дрезгаво се засмя и Ахимас пак се смути: никой никога не беше му казвал, че прилича на разбойник. Видът му трябваше да е обикновен и благопристоен — професионално задължение.

А певачката продължаваше да го изумява.

— И не говорите като рязанец — присмехулно вметна тя. — Да не сте чужденец?

В изговора му наистина май имаше съвсем слаб, почти незабележим акцент — лека неруска металичност още от детските му години, но за да я долови човек, трябваше да има абсолютно безпогрешен слух. Толкова по-странно беше да го чуе от немкиня.

— Дълго съм живял в Цюрих — каза той. — Там имаме представителство на компанията. Руски лен и басма.

— И какво искате от мен, швейцарско-рязански господин търговец? — продължи невъзмутимо жената. — Да направим сделка? Познах ли?

Ахимас се успокои — певицата просто кокетираше.

— Точно така — отговори той спокойно и уверено, както винаги говореше с жени от този тип. — Имам делово конфиденциално предложение към вас.

Тя се разсмя, белите й равни зъбки блеснаха.

— Конфиденциално ли? Колко прекрасно се изразявате, мосю Клонов. Обикновено именно конфиденциални предложения ми се правят.

Това му изплува веднага — същото и с подобни думи беше отговорил преди седмица на „барон Фон Щайниц“. Неволно се усмихна, но веднага заговори все така строго:

— Не е което мислите, госпожице. Рязанското търговско дружество, на което имам честта да съм председател, ми възложи да направим много скъпоценен и необичаен подарък на един наш земляк, човек много именит и достоен. Мога да избера подарък по свое усмотрение, но нашият земляк непременно трябва да остане доволен. В Рязан много обичаме и почитаме този човек. Бихме желали да го дарим деликатно, без самоизтъкване. Дори анонимно. Той няма и да разбере, че парите са събрани с подписка сред търговците в родния му Рязан. Дълго мислих с какво да изненадаме щастливеца, комуто съдбата е подарила абсолютно всичко. Но щом ви видях, ми просветна, че най-големият дар ще е жена като вас.

Колкото и да е странно, тя поруменя.

— Как смеете! — от очите й пръснаха искри. — Аз не съм вещ, за да ме подарявате!

— Не вас, мадмоазел, а само време с вас и професионалната ви изкусност — сурово рече Ахимас. — Или са ме заблудили и не продавате времето и изкуството си?

Тя го погледна с омраза.

— Вие знаете ли, търговецо от първа гилдия, че една дума да кажа — и ще ви изхвърлят оттук?

Той се усмихна само с устни.

— Досега никой от никъде не ме е изхвърлял, госпожо. Уверявам ви, това е абсолютно изключено — приведе се напред и взрян право в бясно искрящите й очи, каза: — Няма куртизанка наполовина, госпожице. Най-добре честни делови отношения — работа срещу пари. Или практикувате занаята си само за удоволствие?