Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Тимофей, ваша милост. Нещо да помогна?

19-и (според книгата — търговец от първа гилдия от Рязан) го дръпна настрана в посока към прозореца, мушна му една рубла.

— Скучно ми е, братко. Самотно. Да имаше някак… развлечение… — белезникавите му мигли затрепкаха, търговецът цял се изчерви. Как да не услужиш на такъв деликатен човек.

Келнерът разпери ръце:

— Лесна работа, господине. У нас в Москва дал Господ весели госпожици. Ще желаете ли някое адресче?

— Не, не ща адресче. Искам някоя по-специална, с фасон. Не съм по евтиниите — въодушеви се рязанският търговец.

— Намират се и такива — Тимофей запрегъва пръсти: — В „Яр“ пее Варя Серебряная — атрактивна госпойца, не е за всекиго. Има и една мамзел Карменсита, твърде модна особа, с нея се уговаря по телефона. В „Алпийска роза“ пее мамзел Ванда, и тя е доста придирчива. От френската оперетка има две танцьорки, Лизет и Анизет, много са известни. Сега, от артистките…

— А, давай артистките — оживи се 19-и. — Само че по мой вкус. Дебелите не ги обичам, Тимофей. Искам стройничка, с талийка, обикновена на ръст и задължително блондинка.

Келнерът се замисли.

— Тогава Ванда от „Розата“. Блондинка и слаба. Но лови око. Другите са по-закръглени. Пуста мода, господине.

— Разкажи ми за Ванда тогаз.

— Немкинче. С благородни обноски, знае си цената. Живее шикозно в гостоприемница „Англия“, с отделен вход. Може да си го позволи — за удоволствието взима по петстотин рубли. И подбира, не тръгва с всеки, само който й хареса.

— Петстотин рубли? Брей! — търговецът изглеждаше заинтригуван. — Къде мога да я видя тая Ванда? Къде е това „Алпийска роза“?

Келнерът посочи през прозореца:

— Ей тука близко, на „Софийка“. Почти всяка вечер пее. Ресторантът не е нищо особено, изобщо не може да се сравни с нашия или дори със „Славянски базар“. Почти само шваби ходят, с извинение. А нашите руснаци най-многото да идат да погледат Ванда. И който е със сериозни намерения — да я ангажира.

— А как я ангажират?

— И то си иска подход — с удоволствие заразправя Тимофей. — Преди всичко трябва да я поканите на масата. Но ей тъй просто да я повикате — няма да дойде. Първо ще й пратите букетче теменужки, увито в стотачка. Мамзел ще ви огледа отдалече. Ако още от пръв поглед не ви хареса — ще ви върне стотачката. Не ви ли я върне — ще дойде да седне. Но и това още нищо не значи. Може да поседне, да си поприказвате това-онова, а после да откаже. Тогава няма да ви върне стотачката, щом ви е отредила време. Говори се, че с тези стотачки от откази печели повече, отколкото с платата от петстотин рубли. Така се е поставила тая дяволица Ванда.

Вечерта Ахимас седеше в „Алпийска роза“, пиеше доста прилично рейнско и оглеждаше певачката. Немкинчето наистина беше хубаво. Приличаше на вакханка. В лицето нищо немско — дръзко и безразсъдно, зелени очи с блясък на разтопено сребро. Ахимас много добре познаваше тази особена светлинка, присъща само на най-безценните представителки на женската порода. Не пухкавите устнички и не финото носле, а тъкмо това лъчисто сребро пленява мъжете, сиянието му ги заслепява и те си губят ума. А гласът! Ахимас, рафиниран ценител на женската прелест, знаеше, че в гласа е половината чар. Такъв нисък глас, и при това въздрезгав, сякаш леко заскрежен, или обратно, обгорен, е опасен. Най-добре като Одисей да се вържеш за мачтата, инак потъваш. Не може да устои на тази сирена сърцатият генерал, изключено.

Но има още време. Днес е вторник, Соболев пристига в четвъртък, тъй че има възможност по-добре да опознае мадмоазел Ванда.

Тази вечер на два пъти получи букети. Единия й прати дебел търговец с лилав сюртук — Ванда го върна обратно, без дори да го докосне. Търговецът незабавно си тръгна с псувни на майка и шумно трополене.

Втория получи от гвардейски полковник с белег през цялата буза. Певицата помириса теменужките, прибра банкнотата в дантеления си ръкав, ала доста по-късно седна при гвардееца, и то за малко. Ахимас не чу какво си говориха, но накрая Ванда вдигна глава и се засмя, удари полковника с ветрилото по ръката и си тръгна. Гвардеецът философски сви златопагонни рамене и след време прати още едно букетче, но певицата веднага го върна.

Скоро обаче червенобузест блондин, къде по-невзрачен от отблъснатия полковник, небрежно повика с пръст горделивката и тя веднага седна при него. Блондинът й говореше нещо и почукваше по масата с къси пръсти, обрасли в рижи косми, а тя го слушаше мълчаливо, без усмивка, на два пъти кимна. Да не й е сутеньор, учуди се Ахимас. Странно.