Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Нали виждаш, Серж, господинът е зает, дръж се прилично — каза тя на френски.

Момчето погледна благоприличния господин с хубаво сиво сако. Шваба. Прелиства някакви скучни бумаги, мърда устни.

Швабата го погледна изпод вежди и неочаквано му намигна с белезникаво око.

Серж се начумери.

Прочутият Ахил си има ахилесова пета, много просто, реши Ахимас. Няма какво толкова да мъдрува, колкото по-елементарно, толкова по-добре.

Логическата схема се подреди от само себе си.

1) Жената е най-сигурна примамка за здрав-прав мъж като Соболев, озверял от въздържание.

2) Чрез жена е най-лесно да се даде отрова на обекта.

3) В Русия развратът е срамен, а за национален герой — направо позорен. Ако героят не е паднал на бойното поле, а е издъхнал в ложето на порока, върху жена, да не говорим за пачавра — това според руските понятия е a) неприлично, b) комично, c) просто тъпо. Такова нещо на герой не се прощава.

Останалото ще свърши свитата. Адютантите ще направят и невъзможното, за да потулят от обществото позорните подробности за смъртта на Белия генерал. Но помежду им, сред заговорниците, слухът ще се разнесе мигом. Без вожд е трудно да посегнеш на императора, особено щом над главата ти вместо рицарско знаме се вее омърсен чаршаф. И Белия генерал вече няма да е толкова бял за своите поддръжници.

Добре, начинът е ясен. Сега техническата част.

Сред другите полезни неща носеше в куфара си приличен подбор химикали. В случая идеално вършеше работа извлекът от сок на амазонска папрат. Две капки от безцветната и почти безвкусна течност стигат, за да спре дихателната и сърдечната дейност на съвсем здрав човек дори при леко учестяване на дишането. При това смъртта изглежда естествена и никому не би хрумнало да заподозре отравяне. Бездруго до два часа след смъртта отровата е вече неоткриваема.

Добро средство, многократно изпробвано. Последния път го приложи по-миналата година, когато по поръчка на един лондонски развейпрах трябваше да премахне богатия му чичо. Операцията мина идеално. Любящият племенник покани на обяд скъпоценния си сродник. Сред гостите беше и Ахимас. Той първо пи със стареца от отровеното шампанско, после в нужния момент пошепна на милионера, че племенникът иска да го убие. Чичото погледна с кървясали очи, хвана се за сърцето и се строполи. Свидетели на смъртта му станаха една дузина гости. Ахимас се прибра в хотела с бавна отмерена крачка, за да неутрализира поетата доза.

Обектът беше на години и с разклатено здраве. Ахимас от опит знаеше, че на силен, млад мъж отровата ще подейства, когато пулсът му се ускори до 80 — 85 удара в минута.

Следователно въпросът е: ще лудне ли кръвта на героичния генерал в момент на любовна страст до 85 удара.

Отговор: ще лудне, нали затуй е страст. Особено ако обектът на страстта е достатъчно възпламеняващ.

Оставаше само да го намери.

В Москва Ахимас съгласно инструкциите се настани в новия луксозен хотел „Метропол“. Представи се като търговец — Николай Николаевич Клонов от Рязан.

По номера, даден от мосю NN, телефонира на московския представител на поръчителя, към когото трябваше да се обръща с „господин Немо“. Тези нелепи псевдоними вече не му се струваха смехотворни — нещата бяха изключително сериозни.

— Да — чу се глас в слушалката.

— Клонов се обажда — рече Ахимас в мембраната. — Търся господин Немо.

— Да — повтори гласът.

— Предайте спешно да ми се достави словесен портрет на Екатерина Головина.

Повтори още веднъж името на Соболевата любовница и приключи разговора.

М-да, големи конспиратори са тия пазители на престола, няма що. Взе от келнера телефонния справочник и потърси името на абоната с номер 211. Надворен съветник Пьотър Пармьонович Хуртински, началник на секретната канцелария на московския генерал-губернатор. Бравос.

След два часа получи по куриер запечатана депеша с кратко съдържание:

„Блондинка зпт сиво-сини очи зпт леко гърбав нос зпт слаба стройна ръст 1,60 зпт малък бюст тънка талия зпт бенка на дясната буза зпт на лявото коляно белег падане от кон тчк NN.“

Лявото коляно и бенката не бяха от значение. Важното е, че се установи типажът: кльощава блондинка среден ръст.

— Как ти е името, любезни? — номер 19 гледаше келнера някак неопределено, сякаш с неудобство.

Опитният служител много добре познаваше този тон и тази физиономия. Той махна усмивката от лицето си, за да не смущава госта с демонстрация на многознайство, и отговори.