Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Ваше сиятелство — Евгений Осипович възпря меко кипналия губернатор, — дали да не доизслушаме първом господин Фандорин?

И го доизслушаха нататък, без да го прекъсват, ала предложението, с което тегли калема — да се ограничат до проследяване на Кнабе — явно разочарова присъстващите, което удостовериха гореизложените им реплики.

Фандорин се обърна към полицейския началник:

— Арест на Ванда ще означава скандал. Само ще опозорим п-паметта на покойния, а надали ще постигнем нещо. Най-много да подплашим хер Кнабе. Пък и от подслушания разговор останах с впечатлението, че мадмоазел Ванда не е убила Соболев. Нали Уелинг при аутопсията не откри никаква отрова.

— Именно — многозначително се обади Пьотър Пармьонович, обърнат изключително към княза. — Най-обикновена сърдечна смърт, ваше сиятелство. Жалко, но се случва. Дори в такава цветуща възраст като на покойника. Мисля си, да не бърка нещо господин колежкият асесор. Или да си е изфантазирал? Нали сам си призна, че немският му доста куца.

Ераст Петрович го погледна много внимателно, без нищо да отговори.

Затова пък рижият жандармерист подскочи:

— Какви фантазии? Соболев беше здравеняк човек. На лов за мечки ходеше с вила, в ледени дупки се гмуркаше! Какво излиза — в Плевен удържа на огъня и Туркестанската пустиня прекоси, а любовните игри божем не му понесли? Глупости! Вие, господин Хуртински, най-добре си гледайте градските клюки, а шпионажа го оставете на нас!

Откритата конфронтация изненада Фандорин, ала губернаторът сякаш отдавна беше свикнал с такива сценки. Той помирително вдигна ръце:

— Господа, господа, не се карайте. И без това ще ми се пръсне главата. Толкова работа ми се отвори с тази смърт. Телеграми, съболезнования, депутации, целият „Театрален“ е затрупан с венци, не може да се мине. Височайши особи идват за погребението, трябва да се посрещнат, да се настанят. Довечера пристигат военният министър и началникът на генщаба. Утре сутринта направо за погребението — великият княз Кирил Александрович. Днес ме чака визита при херцог Лихтенбургски, той със съпругата си случайно е в Москва. Жена му, графиня Мирабо, е сестра на покойния. Трябва да им поднеса съболезнования, вече пратих да ги предупредят. Вие ще дойдете с мен, драги Ераст Петрович, в каретата ще ми разкажете всичко още веднъж. Заедно да помислим какво да правим. А вас, Евгений Осипович, ще ви моля да се нагърбите засега с проследяването и на двамата: на немеца и на оная девица. Най-добре ще е да докопаме отчета, за който е споменал накрая Кнабе. Вижте какво. Оставете го да си напише рапорта за шпионското началство, после го пипнете направо с уликата. И щом разпоредите за следенето — заповядайте пак тук при мен. Ще се върнем с Ераст Петрович и ще решим окончателно. Нещо да не оплетем конците. Че на война ми мирише.

Генералът тракна токове и излезе, и веднага Хуртински подскочи към писалището на губернатора.

— Ваше сиятелство, неотложни книжа — каза той, прегънат до ухото на княза.

— Толкова ли са неотложни? — изгъгна князът. — Нали чу, Петруша, бързам, херцогът ме чака.

Надворният съветник сложи ръка на колосания си нагръдник с ордена:

— Безусловно належащи, Владимир Андреевич, не търпят отлагане. Тук, Владимир Андреич, благоволете да погледнете, е разчетът за завършителните дейности по иконописването на Храма. Предлагам да възложим поръчката на господин Гегечкори, превъзхитителен живописец и с твърде похвални възрения. Доста пари иска, но пък ще свърши всичко навреме — човекът си държи на думата. Едно подписче ето тук — и смятайте, че работата е изпълнена — Пьотър Пармьонович сръчно мушна документа на губернатора и подготви следващия. — А това, Владимир Андреич, е проект за прокопаване на подземен метрополитен по подобие на лондонския. Предприемач е търговският съветник Зиков. Имах честта да ви докладвам.

— Помня — измърмори Долгорукой. — Сега пък метрополитен. Скъпо ли ще струва?

— Нищо работа. Зиков иска за проучването само половин милионче. Прегледах му сметките — сумата е благоразумна.

— „Само“? — въздъхна князът. — Толкова ли си се замогнал, Петруша, та половин милион ти се вижда нищо работа? — и като забеляза погледа на Фандорин, удивен от фамилиарните отношения на губернатора и началника на секретното отделение, обясни: — Пьотър Пармьонович ми е като свой, като роднина. В моя дом израсна, на покойния ми готвач е син. Да те чуеше отнякъде Пармьон, лека му пръст, как пръскаш сега милионите.