Борис Акунин - Коронация

Седнах, обущата ми подгизнаха от водата, която се беше събрала в дъното на лодката. Фандорин я оттласна с дъската и бавно отплавахме. Той гребеше с всичка сила с неудобното си весло, премяташе го ту отляво, ту отдясно. Въпреки сизифовския му труд ладията ни почти не помръдваше.

След десетина минути, когато дори не бяхме стигнали насред реката, се осведомих:

— Все пак колко е разстоянието до Нескучната градина?

— П-предполагам… три… километра… — едва можа да ми отговори Фандорин, цял зачервен от напрежението.

Подхвърлих саркастично:

— С тази скорост може и да стигнем утре сутринта. Тук течението е бавно.

— Какво ти течение — измънка Ераст Петрович.

Заразмахва дъската още по-чевръсто и носът на лодката ни се заби в греда — парен влекач теглеше подире си поредния низ от шлепове.

Фандорин върза въжето за гредата, хвърли дъската на дъното на лодката и блажено се изпъна.

— Готово, Зюкин. Половин час почивка, и сме там.

Отляво бавно се точеха поля и градини; зад нас белееха стените на Новодевичия манастир, който, право да си кажа, вече ужасно ми беше омръзнал. Отдясно се издигаше висок горист бряг. Видях бяла черква е кръгло кубе, елегантни беседки, пещера.

— Пред вас е Воробьовия парк, направен е по английски образец и възпроизвежда естествена п-природна дъбрава — с глас на същински гид заразказва Фандорин. — Обърнете внимание на висящия мост над онази урва. Съвсем същия мост видях в Хималаите, но там под него имаше не ч-четирийсетметрова урва, а д-двукилометрова пропаст. Впрочем з-за падащия надолу тази разлика не е от з-значение… А т-това какво е? — той се наведе и измъкна изпод седалката проста въдичка. С интерес я разгледа, после повъртя глава насам-натам и с радостен възглас хвана полазила отстрани зелена гъсеница. — Е, Зюкин, наслука — метна кукичката и почти веднага хвана сребриста платика с големината на длан. — Какво ще кажете, а? — възкликна радостно и ми тикна под носа трепкащия си трофей. — Видяхте ли? Н-няма и минута! Чудесна поличба! Ей тъй ще хванем и Линд!

Просто хлапак! Фуклив безотговорен хлапак! Пъхна рибата в джоба си и джобът му замърда като жив.

А пред нас се появи познатият мост — същият, който се виждаше от прозорците на Ермитажа. Скоро зад короните на дърветата видях и зеления покрив на самия дворец.

Фандорин отвърза лодката от гредата. Когато влекачът отмина, загреба към десния бряг и след четвърт час вече бяхме при оградата на Нескучната градина.

Този път я преодолях без никакви затруднения — натрупаният опит си каза думата. Промушихме се навътре между дърветата, но Фандорин предпочете да не се приближава до двореца.

— Тук със сигурност никой няма да ни търси — съобщи той и се опна на тревата. — Но все си е по-добре д-да изчакаме, докато се стъмни. Гладен ли сте?

— Да, много. Защо, намират ли ви се провизии? — обнадеждих се, защото отдавна стомахът ми чегърташе от глад.

— Ето — той извади улова си от джоба. — Никога ли не сте пробвали сурова риба? В Япония така се яде.

Аз отказах, естествено, подобна немислима храна и с отвращение гледах как Ераст Петрович нагъва хлъзгавата студена платика и елегантно вади от устата си осмуканите костици.

Приключил с варварската си трапеза, той обърса ръце в кърпата си, извади кибрита, от някакъв вътрешен джоб измъкна и пура. Тръсна кутийката и със задоволство констатира:

— Изсъхнал е. Вие не пушите, нали? — дръпна с наслада, подложи ръка под главата си. — Същински п-пикник, а? Красота. Истински рай.

— Рай ли? — чак се надигнах от възмущение. — Светът се руши пред очите ни, това ли наричате „рай“? Разклащат се устоите на монархията, невинно дете е съсипано от злодеи, предостойна жена в този миг може да е подложена на… — гласът ми секна, защото не всичко може да се произнесе гласно. — Хаос — това става. Няма нищо по-страшно от хаоса на този свят, защото при хаоса се извършват безумия, рушат се всички правила… — и се разкашлях, недоизказал мисълта си, но Фандорин ме разбра и усмивката му се стопи.

— Знаете ли, Афанасий Степанович, къде ви е грешката? — уморено каза той и затвори очи. — Вие вярвате, че светът съществува по някакви правила, че е изпълнен със смисъл и ред. А аз отдавна съм наясно, че животът е само и единствено хаос. В него няма никакъв ред и правила също няма.

— Но вие самият изглеждате като човек на реда и правилата — не се въздържах да го жегна и погледнах идеалният път в косата му, все така безукорен въпреки всички приключения и премеждия.