Борис Акунин: Коронация

— Виждам, че мосю Зюкин си знае работата. А в Берлин, където се опаковаха нещата, ги подреди друг човек, който също си знае работата.

И сякаш за награда след тъй мъчителното усилие да изрече подобна пространна сентенция, икономът извади и запали лулата си, след като предварително поиска с жест разрешението на дамата.

И аз разбрах, че си имам работа с абсолютно изключителен иконом, какъвто не бях срещал никога през трийсетгодишната си служба.

Някъде след шест Ксения Георгиевна заяви, че й е омръзнало да седи затворена вкъщи, и четиримата — нейно височество, Михаил Георгиевич и ние с мадмоазел Деклик — излязохме да се повозим. Наредих да ни приготвят закритата карета, защото денят беше мрачен и ветровит, а следобеда дори неприятно заръмя.

По широкото шосе отидохме до възвишенията, наречени Воробьови хълмове, за да погледаме Москва отгоре, но заради сивата дъждовна завеса почти нищо не видяхме: котловина в широк полукръг, над нея надвесени като пара бели облаци — същински супник с димящ бульон.

Когато потеглихме в обратната посока, небето за първи път този ден малко просветля. Затова освободихме каретата и тръгнахме пеша от Калужката застава през парка.

Техни височества вървяха по-напред и Ксения Георгиевна водеше Михаил Георгиевич за ръка, да не побегне от алеята към мокрите храсти, а ние с мадмоазел ги следвахме.

Преди три месеца на негово височество престанаха да му се случват едни дребни неприятности, той стана на четири годинки, а това е възрастта, на която Георгиевичи минават от английската nanny към френска гувернантка, престават да обличат момченцата в момичешки роклички и вместо кюлотки им обуват панталонки. Промяната на тоалета се хареса на негово височество, а и с французойката се разбираха чудесно. Признавам, че първоначално намирах маниерите на мадмоазел Деклик твърде волни — например поощренията във вид на целувки и наказанията във вид на попляскване, както и шумните им игри в детската стая, но постепенно разбрах, че това е своеобразен педагогически метод. Във всеки случай негово височество още след месец започна да плямпа на френски, с удоволствие пееше песнички на този език и въобще стана къде по-весел и непринуден.

От известно време бях забелязал, че надзъртам в детската стая много по-често, отколкото по-рано — май дори по-често от необходимото. Това откритие ме накара да се замисля най-сериозно и тъй като съм верен на принципа винаги за всичко да съм честен пред самия себе си, доста бързо открих причината: очевидно общуването с мадмоазел Деклик ми правеше удоволствие.

А към всичко, което доставя удоволствие, съм свикнал да се отнасям изключително предпазливо, защото удоволствието върви ръка за ръка с отпускането, а отпуснеш ли се, си само на крачка от немарливостта и от сериозни, дори непоправими пропуски в работата. Затова за известно време изобщо престанах да наминавам в детската стая (освен в случаите, когато го налагаха служебните ми задължения) и възприех много сухо отношение към мадмоазел. Но това не продължи дълго. Тя самата ме потърси и с безупречна почтителност ме помоли да й помогна в овладяването на руски език — нищо особено, просто от време на време да говорим на различни теми на руски и да поправям най-грубите й грешки. Ще го кажа пак, тя ме помоли толкова учтиво, че отказът би изглеждал неоправдана бруталност.

Оттогава започна традицията на всекидневните ни събеседвания — на съвсем неутрални и, разбира се, благопристойни теми. Мадмоазел учеше удивително бързо и вече знаеше много думи. Говореше граматически неправилно, но в това имаше своя прелест, пред която невинаги успявах да устоя.

И сега, докато се разхождахме по алеята в Нескучния парк, си говорехме на руски. Но този път разговорът ни беше кратък и остър по причина, че мадмоазел беше закъсняла за разходката и се наложи да я чакаме в каретата цели трийсет секунди (гледах по швейцарския си хронометър). Въздържах се в присъствието на техни височества, ала сега, на четири очи, намерих за необходимо да й изнеса кратка лекция. Беше ми неприятно да мъмря мадмоазел, но се налагаше. Недопустимо е който и да било да си позволява да кара августейшите особи да чакат дори само половин минута.

— Никак не е трудно да успявате във всичко своевременно — говорех й аз и произнасях бавно всяка дума, за да ме разбира. — Трябва само да живеете с петнайсетминутно изпреварване. Да речем, имате среща с някое лице в три часа — идете в без четвърт. Или, да речем, за да сте някъде по някое време, трябва да излезете в два — излезте в два без четвърт. На първо време бих ви посъветвал просто да си преместите стрелките на часовника петнайсет минути напред, докато свикнете, после пунктуалността ще ви стане навик.