Борис Акунин: Коронация

Нямаше за кога да се прави истински обяд, затова за пристигането на техни височества разпоредих набързо да се сервира a la picnic — с по-малко сребърни прибори и обикновения майсенски сервиз, без готвени ястия. Поръчах храната по телефона от „Delicatessen“ на Снайдърс: пастет от бекаси, пирожки с аспержи и трюфели, банички, желиран ордьовър, риба, пушени кокошки и плодове за десерт. Нищо, да се надяваме, че метр Дювал бързо ще се ориентира в кухнята и вечерята ще е по-прилична. Впрочем знаех, че Георгий Александрович и Павел Георгиевич вечерта са у негово императорско величество, който щеше да пристигне в пет и половина и направо от гарата да отиде в походния Петровски дворец. Височайшето посещение нарочно се направи на 6 май, рождения ден на царя. Още от обяд забиха черковните камбани, които в Москва са безброй — така започнаха молебените за здраве и дълголетие на негово императорско величество и цялата августейша фамилия. Аз пак си отбелязах да разпоредя за балдахина с монограм „Н“ над главния вход. Ако внезапно пристигне императорът, подобен белег на роднинско внимание ще е повече от уместен.

След четири Георгий Александрович и Павел Георгиевич си облякоха парадните мундири и отидоха на гарата, Ксения Георгиевна заразлиства старинните книги в малката трапезария, която по времето на Чесменски май се е използвала за библиотека, лорд Банвил с мистър Кар се заключиха в стаята на негова светлост и наредиха да не бъдат обезпокоявани, а ние с мистър Фрайби, оставени на спокойствие, седнахме да хапнем.

Обслужваше ни млад лакей със странното презиме Земляной, от московските. Недодялан, доста непохватен, но много усърден. Зяпаше ме ококорен — явно беше чувал за Афанасий Зюкин. Признавам, че ми беше приятно.

Скоро и гувернантката мадмоазел Деклик сложи възпитаника си да спи следобеден сън — repos — и се присъедини към нас. Тя беше обядвала с техни височества, но какво ти ядене, когато си редом с Михаил Георгиевич — негово височество има доста неспокоен темперамент и е голям немирник: ту замеря с хляб, ту се крие под масата и се налага да бъде издърпван оттам. С една дума, мадмоазел с удоволствие пи чай с нас и зачете прекрасните филиповски сладки.

Присъствието й се оказа много своевременно, защото мадмоазел знаеше английски и прекрасно се справи с ролята на преводачка.

Попитах англичанина, колкото да започна разговор:

— Отдавна ли сте иконом?

Той ми отговори само с една дума и мадмоазел ми преведе:

— Отдавна.

— Не се безпокойте, вещите ви са разопаковани, това не ни затрудни — казах аз с лек упрек, защото мистър Фрайби не взе никакво участие в подреждането — остана в каретата с книгата в ръка чак до края на тази отговорна операция.

— Знам — гласеше отговорът.

Стана ми интересно — във флегматичния маниер на англичанина се усещаше или изключителна леност извън всякакви мислими граници, или висш икономски шик. Та той не си мръдна пръста, а нещата им са разтоварени, разопаковани, подредени и закачени!

— Нима сте посетили покоите на милорда и мистър Кар? — попитах аз, макар да знаех прекрасно, че от момента на нанасянето мистър Фрайби не беше мръднал от стаята си.

— No need — отговори той и мадмоазел го преведе също толкова кратко:

— Pas besoin 15 15 Няма нужда (фр.). — Б.пр. .

Откакто мадмоазел живееше в нашата къща, успях добре да я опозная и разбрах по блясъка в присвитите й сиви очи, че англичанинът я е заинтригувал. Разбира се, тя умееше да се сдържа, както подобава на първокласна гувернантка, свикнала да работи в най-високопоставени европейски домове (преди да дойде у нас например, беше отглеждала сина на португалския крал и донесе от Лисабон най-прекрасни препоръки), обаче галската й природа понякога си казваше думата и когато мадмоазел Деклик се интересуваше от нещо, забавляваше се или се ядосваше, в очите й проблясваха такива искрици. Аз не бих взел в персонала особа с такива опасни прояви, защото тези искрици са сигурен знак, че е „тиха вода“, а „тихата вода бряг рони“. Но гувернантите и възпитателите не са мой ресор, те са грижа на дворцовия управник княз Метлицки, затова можех да си позволя да се наслаждавам на споменатите пламъчета без капка тревога.

Та и сега мадмоазел не се ограничи със скромната роля на преводачка, любопитството й надделя и тя попита (първо на английски, а после заради мен на френски):

— Откъде знаете, че с багажа всичко е наред?

И мистър Фрайби за първи път направи малко по-подробно изказване: