Джонатан Страуд: Окото на голема

По примера на Икар, един ранен пионер в летенето. Според Факарл, който наистина не беше най-надеждният източник, гръцкият магьосник Дедал създал чифт магически криле, във всяко едно от които има по сприхав фолиот. Тези криле били изпробвани от Икар, един странен и глуповат младеж, който правел евтини забележки за сметка на фолиотите, докато бил на няколкостотин метра над Егейско море. В знак на протест те отпуснали перата си едно по едно, запращайки Икар и остроумията му право във водния гроб.

Бяхме на около два метра височина. Стига де, тя беше млада и жилава.

И не особено находчив. Бях изморен и не се чувствах във форма.

Всъщност, той вече си се хилеше, понеже хиленето е едно от малкото неща, които черепите умеят наистина добре.

Знаете го този номер. Умният смъртен убеждава глупавия джин да се напъха в бутилка (или някакво друго ограничено пространство), после го затапва и отказва да го освободи освен ако не му изпълни три желания и т.н., и т.н. И така. Може да ми се вижда невероятно, обаче, ако джинът влезе по своя свободна воля в този капан, той всъщност е доста силен. Но е малко вероятно в наши дни дори и най-малкото глупаво дяволче да падне в тази клопка.

Приемете го като признак на благодарност за това, което направи за мен.

Само няколко, като например Факарл, открито (и безнадеждно) кроят бунт. Но те ни надуват главите толкова отдавна, при това без никакви резултати, че никой не им обръща внимание.

Нисшите духове като този често са дребнави и отмъстителни и използват всяка възможност да притеснят човека в тяхна власт с приказки или смразяващи кръвта мъчения. Други имат безкраен репертоар от неприлични шеги. Не е ясно кое е по-лошо.

При все че беше непонятна. На мен той ми изглеждаше малко сълзлив.

Не че щях да го направя, разбира се. Човеците и жалките им малки афери изобщо не ме касаят. Ако имах избор дали да помогна на момичето, или да се дематериализирам на момента, вероятно щях да изчезна със силен смях, оставяйки облак сяра пред очите й. Въпреки че беше очарователна, сближаването с хората никога не е добро за един джин. Никога. Повярвайте на някой, който го знае.

Искам да кажа това, което се виждаше от тях изпод огромните му, дантелени маншети.

Това също беше леко пресилено освен ако нямате особено бавни и ревматични очи, на които им отнема известно време да се отворят. Ако ми се даде точна команда и временно освобождаване от настоящата ми заповед, аз определено мога да се дематериализирам, да се материализирам другаде, да намеря необходимите предмети и да се върна, но няма как това да не отнеме няколко секунди — или повече, ако предметите се намират трудно. Не мога просто да измъквам неща от въздуха. Глупаво е.

Парче дърво с островърха шапка би имало повече енергия и индивидуалност.

Вид кубински танц, при който участниците са един зад друг. — Бел.прев.

По начина, по който консервираните зеленчуци никога не са толкова хубави и хранителни колкото пресните, така и първичните сфери и пламъците или което и да е друго магическо оръжие, направено чрез затваряне на дух в кълбо или кутия, никога не са толкова ефективни и трайни както магиите, които са спонтанно направени от самите духове. Обаче всички магьосници ги използват колкото могат по-често — това е толкова по-лесно, отколкото да минаваш през трудоемкия процес на призоваването.

Познаваше се по ужасната изработка. Нахалното, лениво дяволче отвътре изглеждаше още по-зле.

Множеството хора си тръгнаха бързо и без да създават проблеми. Няколко от по-мудните бяха подтикнати чрез изстрелване на пламъци в задниците им. Известен брой вестникари, които бяха спипани да си водят подробни бележки за паниката на магьосниците, бяха отведени до едно усамотено място, където докладите им бяха направени по-благоприятни.

Включваха вар, тапети и обилно количество почистващи препарати. Няма да кажа нищо повече.

В това отношение той не се различаваше от 90 процента от останалите магьосници. Когато не се опитваха да забият нож в гърба на другия, те прекарваха времето си, като се обграждаха с най-хубавите неща в живота. Луксозните възглавнички винаги присъстват в големи количества в списъците им и бедният джин трябва да ходи за тях. Персийските магьосници бяха най-екстравагантни: налагаше ни се да местим дворци от една страна в друга само за една нощ, да ги строим върху облаците и дори под водата. Имаше един магьосник, който искаше дворецът му да е от здраво стъкло. Освен очевидния проблем с усамотението, това беше безнадеждна грешка. Построихме му го една вечер и той с радост влезе в него. На следващата сутрин слънцето изгря: стените играеха ролята на гигантски лещи и лъчите се пречупваха през тях с голяма сила. До обяд магьосникът и цялото му домакинство се бяха превърнали в черна пепел.