Джонатан Страуд - Окото на голема

Вид заклинание, формирано от изпускането на въздух от устата на магически джин и един магически знак. Няма нищо общо със зловонния вятър, който се прави по доста различен начин.

Беше много фин. Само на седмо ниво, с най-тънките от всички тънки нишки. Всеки би могъл да го пропусне.

Той не носеше само кепе; носеше и други дрехи. Това го казвам само в случай, че сте се развълнували. Вижте, ще навляза в детайли по-късно; просто така се разказва.

Виждате ли? Носеше и халат. И пижама освен това. Всичко си беше напълно прилично.

Включително и нещо грубо, което можеше да разстрои хлапето.

Смятам, че те символизират силата на земята (черното) и кръвта на магьосника (червеното), която дава живот на земята. Но това е само мое размишление: не съм посветен в магията на големите.

Това беше велик номер в Юкатан, където свещениците падаха надолу по стъпалата на пирамидата или скачаха в пълното с алигатори езеро, за да избегнат хипнотизиращото ми поклащане. Ефектът върху момчето не бе точно такъв. В отговор на заплашителното ми извиване той се прозина, докосна зъбите си с пръсти и започна да драска в тефтера си. Дали грешката беше в мен, или просто днешните деца бяха виждали прекалено много?

Бях срещал отблизо някои от афритите на Гладстон по време на завоевателната му война и най-точно би било да кажа, че не бях нетърпелив за още. Те бяха сприхава сбирщина, като цяло, изнервена от агресивното и неприятно отношение. Разбира се, дори и ако този африт в началото е имал обичливия характер на бебе (малко вероятно), той нямаше да е станал по-добър от вековното погребение в някаква гробница.

Засега не знаех нищо за панталоните.

Няколко от нас, които висяхме наблизо, хвърляхме по едно око отстрани, заинтересовани като ценители. Винаги е интересно да изучиш стила на другите, когато имаш възможност, понеже никога не знаеш кога може да намериш нов подход при представянето си. На младини винаги държах на драматичната поява. Сега, в съответствие с характера ми, повече клоня към по-изтънчените и рафинирани превъплъщения. Добре де, от време на време се появява и пернатата змия.

Този вид предполагаше, че в кариерата на джина се включва и магия при Хиндукуш (Планинска верига в Афганистан и Пакистан. — Бел.ред.). Изумително е как тези неща си остават за постоянно.

Думите на призоваването служат като жизненоважни подсилващи фактори на руните и линиите, начертани на пода. Те създават силни невидими ленти, които обикалят пентаграмата, връзвайки се по няколко пъти и преплитайки се, докато не се оформи една непреодолима граница. Обаче, само една дума, една буквичка не на място може да остави фатална слабост в цялата защита. Както Талоу бе на път да открие.

През шейсетте години на деветнайсти век, когато забележителното здраве и жизненост на Гладстон отслабваха, дъртият чудак вдъхна значителна сила на жезъла си, за да може по-лесно да има достъп до нея. Накрая се оказа, че съдържа няколко същества, чиято естествена агресия бе подсилена, като бяха натъпкани заедно в един-единствен възел с размера на напръстник в дървото. Полученото оръжие беше може би най-забележителното от славните дни на Египет. Бях го зърнал отдалеч по време на завоевателните войни на Гладстон, докато прорязваше нощта със сърповидните си изблици светлина. Бях видял силуета на стареца, неподвижен, с високи рамене; хванал жезъла, той и въпросният предмет бяха единствените неподвижни точки сред параболите от огън. Всичко в обхвата му — укрепления, дворци, здравите стени — се превръщаха в прах; дори афритите се свиваха пред силата му. А сега тази Кити го бе свила. Чудех се дали знае точно в какво се беше забъркала.

Имаше и още купища невероятно интелигентни мисли, с които няма да се занимавам да тормозя хубавите ви малки главици. От мен да знаете, че всичките бяха добри, адски добри.

Простичък факт е, че при материализиране в човешкия свят ние трябва да приемем една или друга форма, дори и да е само полъх на вятъра или капка течност. Въпреки че някои от нас притежават силата да бъдат невидими на по-ниските нива, на по-високите ние трябва да разкрием някакъв външен вид: това е част от жестоките окови, изковани от магьосниците. Понеже не притежаваме определени форми на Другото място, напрягането да направим това е значително и ни причинява болка; колкото по-дълго останем тук, толкова по-силна става болката, при все че смяната на формата може временно да облекчи тези симптоми. Това, което не правим, е да „обладаваме“ материални предмети: колкото по-малко вземане-даване си имаме със земни предмети, толкова по-добре, а и тази процедура е стриктно забранена в условията на призоваването ни.