За съжаление той беше прав. През времето бях страдал и от двете. Обърнатата кожа е особено досадна. Прави движенията трудни, а разговорът почти невъзможен. Прави ти и вътрешностите на нищо.
Който сега висеше напълно неподвижен на няколко фута над земята. Повърхността бе непрозрачна, а чудовището вътре бе изчезнало.
Тук той приглади косата си назад още веднъж. Това действие на тежкарско контене неясно ми напомняше на някого, но не можех да се сетя точно на кого.
След една сложна поредица от кражби и лъжи, Натаниел (малко или много) бе причинил кончината на господаря си преди две години. По онова време това измъчваше съвестта му. Бях заинтригуван да разбера дали все още е така.
Това се нарича ирония. Уитуел всъщност беше адски неприятен индивид. Висока и кокалеста, крайниците й приличаха на дълги сухи клечки. Чудех се как ли не се подпалва, като кръстоса крака.
Наистина го мислех. Бяха ме лишили от отмъщението.
Тук той грешеше: един магьосник бе премахнал всички предпазни клаузи и ми се беше доверил. Това, естествено, бе Птолемей. Но той беше уникален. Такова нещо не би се случило отново.
Легендарно същество, описвано като змия, гущер или дракон, което убивало с погледа или дъха си. — Бел.прев.
Където, по-точно казано, времето не съществува. Или ако съществува, то е по един кръгов, а не праволинеен начин… Вижте, това е едно сложно понятие и с удоволствие бих го обсъдил с вас, но май сега не е най-добрият момент. Припомнете ми за това по-късно.
Опасявам се, че това е в буквалния смисъл. Доста мърлява и затрудняваща работа.
Познавах магьосници с подобни сили, особено рано сутрин.
Харесвах Куизъл. Беше свежа и млада (във вашия свят само на 1500 години) и имаше късмет с господарите си. Първото й призоваване беше от отшелник, живеещ в йорданската пустиня, който ядеше мед и сушени корени и се отнасяше към нея със строга галантност. Когато той умря, тя се измъкна от служба, докато една французойка магьосница (беше вече на 1400 години) откри името й. Тази господарка също беше необикновено снизходителна и никога не я тормозеше с нещо повече от стимулиращия компас. И така по времето, когато пристигна в Прага, личността на Куизъл не беше по-вкисната от тази на старите каторжници като мен. След като там бе освободена от служба заради смъртта на господаря ни, тя бе служила на магьосници в Китай и Цейлон, без сериозни инциденти.
Очевидна лъжа. Въпреки накъдрените му ризки и буйната грива (или може би точно заради тях) досега не бях видял доказателство Натаниел дори да знае какво е момиче. Ако някога е срещал такова, най-вероятно и двамата бяха избягали с писъци в противоположни посоки. Но както повечето джинове, когато си разговаряха, и аз предпочетох да преувелича недостатъците на господаря си.
Ако е възможно крилата да се размахват предпазливо, аз правех точно това.
Името на улицата „Джибит“, също донякъде издаваше това — Gibbet (англ.) в превод бесилка. — Бел.прев.
Британският музей беше дом на милиони антики, няколко дузини от които бяха законно придобити. В продължение на двеста години, преди управлението на магьосниците, лондонските управници бяха свикнали да задигат всичко интересно от страните, които техните търговци посещаваха. Това беше нещо като национална страст, основаваща се на любопитство и алчност. Лордове и дами, обикалящи Европа, си държаха очите отворени за дребни ценности, които можеха да натикат незабелязано в чантите си; войници на походи пълнеха сандъците си със заграбени скъпоценни камъни и реликви; всеки търговец, който се връщаше в столицата, носеше отделно една щайга с ценности. Повечето от тези предмети накрая се озоваваха в постоянно увеличаващата се колекция на Британския музей, където се излагаха на показ с ясни етикети на множество езици, така че чуждестранните туристи можеха да дойдат и да видят изгубените си ценности при минимум неудобства. С течение на времето магьосниците отмъкваха магическите предмети от музея, но той все пак си оставаше впечатляваща културна костница.
Отмъщението също беше мотив за мен. Аз не възлагах големи надежди да видя Куизъл отново жива.
Читать дальше