Джонатан Страуд: Окото на голема

Гаранция, че щеше да всее страх у някой човешки враг, защото няма нищо по-добро от бикоглав минотавър, ако искате да видите малко страх и ужас. А и след векове внимателни упражнения, точно този ми минотавърски образ беше невероятен. Рогата извити точно колкото трябва, а зъбите добре заострени, като с пила. Кожата бе като от синьо-черен абанос. Бях си запазил човешкия торс, но си бях направил кози крака със сцепени копита като на сатир (Горско божество от гръцката митология, наполовина човек, наполовина козел. — Бел.прев.), които са малко по-плашещи от пъпчиви колене и сандалки.

Маридите излъчват толкова сила, че е възможно да проследиш последното им движение, като следваш остатъчните магически следи: оставят ги да висят в атмосферата по подобие на начина, по които охлювите оставят слуз. Разбира се, не е разумно да използвате тази аналогия пред някой марид.

Бяха просто каменни образи; през славните дни на Асирия джиновете бяха истински, задавайки гатанки на непознатите по много подобен на Сфинкса начин и поглъщайки ги, ако отговорите бяха грешни, граматически неправилни или просто изречени със селски акцент. Бяха педантични зверове.

Последният, добрият стар Анубис, винаги ме нервира, ако го мярна дори с крайчеца на окото. Но постепенно свиквам да съм спокоен. Джабор отдавна го няма.

Рамзес нямаше да е изненадан, че неговата статуя създаваше трудности; той имаше най-голямото его от всеки човек, на когото някога бях имал нещастието да служа, въпреки че беше дребен, кривокрак и с лице, сипаничаво като задника на носорог. Магьосниците му обаче бяха силни и непреклонни — в продължение на четиридесет години работих по грандиозни строителни проекти за него заедно с хиляда други невежи духове.

Дух в шумерската митология, който може да бъде както доброжелателен, така и зъл. — Бел.ред.

Табелката на гърдите му твърдеше, че това е Ахмос от 18-а династия, „той, който обединява със слава.“ Но понеже собствените му глава, крака и ръце в момента липсваха, това самохвалство сега звучеше малко кухо.

Противникът ми трябваше да пробва с принципа на лостовете, когато се опиташе да отмести Рамзес. Както един път бях казал на Архимед „дай ми достатъчно дълъг лост и аз ще отместя света“. В този смисъл отместването на света беше малко прекалено амбициозно, но с един шесттонен торс без глава нямаше никакъв проблем.

Енергичен полски танц. — Бел.прев.

Това е една от странните характеристики на Прага: нещо в атмосферата, може би причинено от пет века мрачно магьосничество, изкарва на бял свят ужасяващия потенциал на всеки предмет, независимо колко е обикновен.

Разбирате ли какво имам предвид?

През 1357 г. аз участвах в конструирането на Каменния мост, най-внушителния от всички. Девет от нас изпълниха задачата за една нощ, както се искаше, подсилвайки основите със стандартната саможертва: затварянето на джин. На зазоряване теглихме чоп за тази „чест“. Предполагам, че бедният Хъмфри все още е там, отегчен от висенето на едно място, въпреки че му дадохме едно тесте карти, с които да убива времето.

По времето на Рудолф, когато Светата римска империя бе в своя апогей и шест африта патрулираха по новите стени на Прага, еврейската общност снабдяваше императора с голяма част от парите му и много от магията. Насила ограничени в рамките на претъпканите улички на гетото и едновременно загубили доверието на едната част от пражкото общество и спечелили това на другата част, еврейските магьосници станали силни за известно време. Тъй като кланетата и клеветите към техните хора били често явление, видът на тяхната магия бил изключително защитен — като примера с великия магьосник Лоу, който създал първия голем, за да предпази евреите от нападенията както на джинове, така и на хора.

Всъщност, то накара и мен леко да се разтреперя, но по различни причини. Тук земята беше много силна — мощта й се простираше нагоре към небето и изсмукваше енергията ми. Джиновете не бяха добре дошли тук; това бе уединено място, подчинено на друга магия.

Това бяха слаби защити. Дори и дяволче без ръце можеше да си пробие път през тях. Като магически център Прага беше в упадък от един век.