Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Умът на Мандрейк се бе зареял. Той се покашля и се съвзе. Разбира се, това беше причината. Джинът знаеше рожденото му име. Рисковано нещо за човек в неговото положение! Ако друг магьосник го призовеше и научеше това, което знаеше демона…

Той въздъхна. Мислите му се бяха отклонили от една добре отъпкана пътека към друга. Тъмнокосо момиче. Хубаво. Не беше необходимо особено усилие, за да познае маскировката на джина. Откакто Кити Джоунс беше умряла, Бартимеус използваше нейната форма, за да го дразни. При това съвсем не безуспешно. Дори и след три години появата на лицето й причиняваше на Мандрейк остър пристъп на болка. Той разтърси глава, изморен от самоукоряване. Забрави я! Тя беше предател, мъртва е, няма я.

Е, нещастният демон не беше важен. Неотложен беше въпросът за разцеплението, причинено от войната. Това и опасните нови способности, проявяващи се сред обикновеното население. Разказът на Фританг за хвърлящите яйца гаменчета беше само последното от дългата поредица тревожни събития.

От Гладстон насам магьосниците спазваха едно основно правило. Колкото по-малко обикновени хора знаеха за магията и нейните инструменти, толкова по-добре. Затова на всеки роб, от най-мършавото дяволче до най-арогантния африт, бе нареждано да избягват ненужното излагане на показ, когато изпълняваха работа на господарите си. Някои се възползваха от силата на невидимостта. Повечето се придвижваха под прикритие. И така, безчислените демони, които изпълваха улиците на столицата или бързаха над покривите, по правило оставаха незабелязани.

Но сега вече не беше така.

Всяка седмица се появяваха нови доклади за разкрити демони. Група пищящи ученици бяха забелязали дяволчета вестоносци над Уайтхол. Магьосниците докладваха, че дяволчетата били добре маскирани като гълъби — не би трябвало да са събудили подозрение. Няколко дни по-късно чиракът на един бижутер бе побягнал с налудничав поглед по Хорсфери роуд, прескочил речната стена и се хвърлил в Темза. Свидетелите твърдели, че крещял предупреждения за призраци сред тълпата. Проучването показа, че демони шпиони наистина са работили на Хорсфери роуд през онзи ден.

Ако тези обикновени хора се бяха родили със способността да виждат демоните, безредиците, които напоследък се случваха в Лондон, можеха само да се влошат… Мандрейк ядосано разтърси глава. Трябваше да отиде в библиотеката, да потърси прецедент в историята. Подобно нещо може би се беше случвало и преди… Но нямаше никакво време — настоящето бе достатъчно лошо. Миналото трябваше да почака.

На вратата се почука. Прислужникът му влезе смирено, придържайки се порядъчно далеч от пентаграмите на пода.

— Заместник-началникът на полицията е тук и иска да ви види, сър.

Челото на Мандрейк се сбърчи от изненада.

— О! Така ли? Много добре. Доведи я.

На прислужника му трябваха три минути да слезе до приемната два етажа по-долу и да се върне с посетителката, давайки по този начин достатъчно време на господин Мандрейк да измъкне едно малко джобно огледало и да се огледа много внимателно. Той приглади късата си коса там, където стърчеше на туфа. Изтупа няколко прашинки от раменете си. След като накрая остана доволен, той се потопи в книжата на бюрото си — истински пример за пламенна, добре вършена работа.

Той осъзнаваше, че подобно кипрене е смехотворно, но все пак го правеше. Винаги се чувстваше неловко, когато заместник-началникът на полицията го посещаваше.

Чу се рязко почукване. С лека, пъргава стъпка и решителни движения Джейн Фарар влезе и прекоси стаята, носейки калъф за сфера в едната си ръка. Господин Мандрейк вежливо се надигна леко, но тя му махна да седне обратно.

— Няма нужда да ми казваш каква чест е за теб, Джон. Все едно, че вече си го казал. Трябва да ти покажа нещо важно.

— Моля те… — Той посочи един кожен стол до бюрото. Тя седна, поставяйки тежко калъфа на масата и му се ухили. Мандрейк й отвърна. Усмихваха се като две котки, изправени една срещу друга над някаква ранена мишка, хитри, силни и уверени във взаимното си недоверие.

Аферата с голема преди три години бе завършила със смъртта и опозоряването на началника на полицията Хенри Дювал и оттогава министър-председателят не бе намерил достоен заместник, който да бъде назначен на негово място. Всъщност, заради нарастващото си недоверие към магьосниците около него, той бе прикачил титлата на себе си и разчиташе на заместник-началника на полицията да върши повечето работа. Джейн Фарар изпълняваше тази роля в продължение на две години. Способностите й бяха добре известни. Те й бяха позволили да оцелее след близките си отношения с господин Дювал и да си върне обратно благоразположението на господин Девъро. Сега тя и Мандрейк бяха двама от най-близките му съюзници. Поради тази причина те се държаха един с друг направо болезнено топло, но все пак старото им съперничество проблясваше под повърхността.