Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

— И на практика, ти, естествено, не си нищо повече от едно момиче от обикновените …

Кити кимна весело.

— Да, сър. Но винаги съм вярвала, че липсата на късмет по рождение не трябва да застава на пътя на таланта. Аз съм енергична, бърза и схватлива. — Тя посочи лабиринта от прашни купчини. — Ще мога да ви подам всяка книга, която пожелаете по-бързо от мисълта. Дори и от дъното на най-далечната купчина. — Тя се засмя и отпи от чая си.

Възрастният мъж търкаше брадичка с малките си, пълни пръсти и си мърмореше.

— Дете от обикновените… непроверено… това е изключително неортодоксално… Всъщност, властите изрично го забраняват. Но все пак — защо не? — Той се изсмя сподавено.

— Защо да не го направя? Тях явно не ги притесняваше да ме пренебрегват през всичките тези години. Би бил интересен експеримент… и никога няма да разберат, проклети да са. — Той отново погледна към Кити, очите му се присвиха. — Знаеш ли, не бих могъл да ти плащам нищо.

— Няма нищо, сър. Аз, ъъъ, се интересувам от знанието заради самото него. Ще си намеря друга работа. Мога да ви помагам когато имате нужда, почасово.

— Много добре тогава, много добре. — Господин Бътън протегна малката си розова ръка. — Ще видим как ще потръгне. Никой от нас няма никакви действителни договорни задължения към другия, както разбираш, и сме свободни да прекратим взаимоотношенията си по всяко време. Имай предвид, че ако си мързелива или нечестна, ще извикам хорла да те унищожи. Ама, Боже, къде ми е възпитанието? Още не съм те питал за името.

Кити си избра самоличност.

— Лизи Темпъл, сър.

— Добре, Лизи, много се радвам, че те срещнах. Надявам се да се разбираме добре.

Така и стана. От самото начало Кити се постара да бъде незаменима за господин Бътън. Като начало, ежедневните й задължения бяха изцяло свързани с това да обикаля из тъмната, претъпкана къща и да намира странни книги в далечни купчини и да му ги носи непокътнати. По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи. Често се появяваше на светлината от настолната лампа в кабинета на магьосника задъхана и покрита с прах или пък натъртена от неприятно сриване на книги, само за да й кажат, че е взела погрешния том или неправилното издание и да бъде отпратена обратно. Но Кити постоянстваше. Постепенно стана специалист в откриването на томчетата, които господин Бътън искаше. Започна да разпознава имената, кориците и методите на подвързване, използвани от различните печатари в различните градове през вековете. От своя страна магьосникът беше много доволен: помощничката му спестяваше много неудобства. И така минаваха месеците.

Кити започна да задава дребни въпроси за някои от творбите, които помагаше да се намерят. Понякога господин Бътън даваше кратки и весели отговори, но по-често й предлагаше да провери отговора сама. Кити можеше да го прави, когато книгата бе написана на английски. Тя вземаше назаем някои от по-лесните, по-общи книги и ги носеше в къщи, в гарсониерата си. Нощните й четения пораждаха още въпроси към господин Бътън, който я насочваше към други текстове. По този начин, водена от капризи и прищевки, Кити започна да се учи.

След като напредва в продължение на година по този начин, Кити започна да изпълнява поръчки за магьосника. Набавяше официални пропуски и посещаваше библиотеки из цялата столица. От време на време пазаруваше в огромни количества от билкари и снабдители на магически стоки. Господин Бътън нямаше дяволчета на свое подчинение и не практикуваше много истинска магия. Интересът му се коренеше в културите от миналото и историята на контактите с демоните. От време на време призоваваше някое нисше създание, за да го разпита за някой исторически факт.

— Но с един крак това е трудна работа — казваше той на Кити. — Призоваването си е достатъчно сложно и с два такива, но когато се опитваш да начертаеш правилен кръг, а бастунът ти постоянно се хлъзга и изпускаш тебешира, това е адски трудно. Вече не поемам често такива рискове.

— Аз бих могла да ви помогна, сър — предлагаше Кити. — Ще трябва да ме научите на основните неща, естествено.

— О, това е невъзможно. Прекалено опасно е и за двама ни.

Кити откри, че господин Бътън е доста непреклонен за това и й трябваха няколко месеца да му вади душата, докато го убеди. Накрая, за да получи миг спокойствие, той й позволи да напълни купите с тамян, да държи оста в центъра, докато той рисуваше дъгите на кръговете и да запали свещите от свинска мас. Тя стоеше зад стола му, когато демонът се появи и господин Бътън започна да го разпитва. След това помогна да се измият обгорелите следи, които останаха. Спокойното й поведение впечатли магьосника. Скоро тя активно помагаше при всичките му призовавания. Както и във всички останали неща, Кити се учеше бързо. Започна да запаметява някои от често употребяваните латински формули, въпреки че остана невежа за значението им. Господин Бътън, който считаше активната работа за вредна за здравето му, а освен това беше и предразположен към мързел, започна да поверява на асистентката си все повече и повече процедури. По своя си повърхностен начин той помагаше да се запълнят някои пропуски в знанията и, при все че не искаше да я обучава официално.