Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— И защо ще ме приемат по-зле от теб или Траз? Заради „интимната“ ни близост?

— Естествено, че не. Яосите обръщат далеч повече внимание на йерархията, отколкото на делата. Изненадан съм, че си толкова зле запознат с въпроса.

— Отдай го на моята амнезия — подкани го да продължи Рейт.

Анахо повдигна рамене.

— На първо място — ти нямаш никакви качества, роля или място в цикъла, както цветето на Кат го нарече. Ти си бял лист, фалшива монета, зизилско чудовище в балната зала. Второ и по-важно — твоите възгледи, които са в разрез със съвременните представи в Кат.

— Говориш за моята мания ли?

— За съжаление — кимна Анахо — тя е сходна с истерията, с която се отличаваше предишният цикъл на тяхното развитие. Преди сто и петдесет години 3 3 Тчайската година е приблизително седем пети от земната. — Б.а. група дирдирхора бяха прогонени от академиите в Елиазир и Анисмна с обвинението, че разпространяват небивалици. Те пренесоха вярванията си в Кат и създадоха опасно течение — „Обществото на пламенните реформатори“. Съкратено го наричаха „култа“. Членовете на това общество публикуваха поредица от статии, в които поставяха под съмнение отдавна установени истини. Те твърдяха, че всички хора на планетата, включително дирдирхората, са пришълци от далечна планета в съзвездието Клари — райско кътче, където надеждите на човечеството са били осъществени. Ентусиазираните учения на „култа“ възбудиха катайската общественост, впоследствие беше построен мощен предавател, който изпрати сигнал до Клари. След време възбудата поутихна, а неизвестен злосторник изстреля торпеда към Сетра и Балисидре, които бяха разрушени до основи. Обвиняват за деянието дирдирите, но това е абсурдно — защо ще се забъркват в подобно нещо? Уверявам те, че дирдирите са прекалено сдържани и дистанцирани, за да се занимават с такива начинания. Който и да е причинителят, станалото, станало. Сетра и Балисидре се превърнаха в купчини от камънаци, „култът“ беше дискредитиран, дирдирхората — прогонени, а в Кат настъпи нов цикъл — на ортодоксални вярвания. В наше време дори само споменаването на „култа“ се смята за вулгарно и ето че стигаме до твоя случай. Очевидно по някакъв начин ти си се запознал с учението на „култа“ и си го взел присърце — сега тази догма доминира над поведението ти, над действията и целите ти в живота. Явно не си в състояние да отделиш измислицата от действителността. Честно казано, на моменти ми изглеждаш толкова объркан, че започвам да се опасявам дали нямаш някакво мозъчно разстройство.

Рейт стисна зъби, за да не се разсмее на глас — това само щеше да усили съмненията на Анахо в здравия му разсъдък. Поне десетина възражения му бяха на върха на езика, но той ги преглътна. Вместо това каза:

— Благодаря за откровеността, като оставим всичко останало настрана.

— А, няма защо — отвърна с ведър тон Анахо. — Надявам се, че поне ти изясних причините за тревогите на девойката.

— Да — кимна Рейт. — И тя като теб смята, че съм превъртял.

Дирдирчовекът извърна очи към сияещата луна.

— Докато беше извън поредния им цикъл, в Пера и на другите места, тя можеше да си позволи да слуша гласа на сърцето. Но сега, когато завръщането в Кат е съвсем предстоящо… — той замълча и не след дълго се върна в салона, където се излегна на една свободна седалка.

Рейт отиде на предната платформа под големия поклащащ се фенер. Тук го посрещна хладен ветрец, въздухолетът продължаваше да се рее над върховете на дърветата. Откъм повърхността долетя звук от стъпки. Рейт се заслуша — звукът замлъкна под дървото, после сякаш се отдалечи. Рейт погледна към небето, където грееха в цялото си великолепие розовата Аз и синята Браз. Сетне извърна поглед към палубата, на която спяха неговите другари: младежът от чергарското племе на емблемите, мъжът с лице на клоун, привързан до вманиаченост към една чуждоземна раса, и красивата девойка — яо , която го смяташе за безумец. Долу пак изтрополиха нечии стъпки.

Може би наистина бе луд…

На сутринта Рейт бе възвърнал понакърненото си самочувствие и дори откриваше известен, макар и зловещ хумор в ситуацията. Тъй като не виждаше никакви причини да променя плановете си, той подкара подрусващия се въздухолет на юг. Гората отстъпи място на шубраци, които на свой ред се превърнаха в пасища и изолирани нивици със самотни колиби, дървени стражеви кули стърчаха край прашните пътища. Въздухолетът показваше трайна тенденция към пълна разруха и поведението му бе все по-нестабилно. Малко преди пладне наближиха верига от ниски хълмове и машината отказа да набере височината, необходима да ги преодолеят. По странна и добронамерена прищявка на съдбата точно пред тях се показа тесен проход, през който се промушиха на височина от десетина стъпки.