Дъглас Престън - Черен лед

— Подарък от кралица Аделаида, предполагам.

Пъпъп се сепна, цигарата увисна на устната му. Ала бързо се съвзе.

— Напълно си прав.

— А какво стана с бонето от кралицата?

Пъпъп го погледна с любопитство.

— Погребах жената с него. Можеше да се изкара бая черпене от бонето.

— Да не би тогава Фуегия Баскет да е твоя пра-пра-пра-прабаба?

— Донякъде.

Очите на Пъпъп си оставаха забулени в тайна.

— Произхождаш от видно семейство.

Като каза това, Глин се взря съвсем отблизо в очите му. След като той премигна и се извърна, Глин разбра, че забележката му бе предизвикала търсения ефект. И въпреки това, необходимо бе да подхожда към тази материя с най-голямо внимание и хитрост. Нямаше да има втора възможност да разприказва Джон Пъпъп.

— Жена ти сигурно е починала много отдавна.

Пъпъп още не отговаряше.

— От едра шарка ли?

Пъпъп поклати глава.

— Морбили.

— Аха — рече Глин. — И моят дядо почина от морбили.

Което всъщност си беше вярно.

Пъпъп кимна.

— Ние имаме нещо общо помежду си — добави Глин.

Пъпъп го погледна изкосо.

— Моят пра-пра-пра-прадядо е капитан Фицрой.

Глин произнесе тази лъжа много внимателно, без да мигне.

Пъпъп отклони своя поглед към морето, ала Глин зърна известна несигурност в очите му. Очите винаги издават човека. Освен, разбира се, ако не си се тренирал.

— Странно е как се повтаря историята — продължи той. — Имам гравюра на твоята пра-пра-пра-прабаба, когато е била малко момиченце — от срещата й с кралицата. Окачена е в салона ми.

За яганите установяването на семейна връзка означаваше всичко — ако Глин бе схванал правилно прочетеното в етнографската литература по въпроса.

Докато слушаше, Пъпъп някак се напрегна.

— Джон, може ли да видя отново пръстена?

Пъпъп вдигна кафявата си ръка, без да го поглежда. Глин я взе нежно в своята и натисна леко дланта му. Бе забелязал пръстена още първия път, когато го видя да спи пиян в Пуерто Уилямс. На хората му в Ню Йорк бяха необходими няколко дни, за да установят какъв бе произходът на пръстена.

— Странно нещо е съдбата, Джон. Моят пра-пра-пра-прадядо капитан Фицрой от кораба на Нейно величество „Бийгъл“ е отвлякъл твоята пра-пра-пра-прабаба Фуегия Баскет и я отвел в Англия да се срещне с кралицата. А сега пък аз отвлякох теб — добави с усмивка той. — Каква ирония, а? Само че аз няма да те водя в Англия. Скоро ще си идеш у дома.

В онези далечни времена е било модно да се водят „диваци“ от най-далечни краища на земята и да ги показват в кралския двор. Фуегия Баскет се завърнала в Огнена земя с „Бийгъл“ няколко години по-късно с боне и пръстен, подарък от кралицата. Пътник на борда на кораба бил и мистър Чарлз Дарвин.

Макар Пъпъп да не го погледна, непроницаемостта на очите му сякаш започна да се разсейва.

— Какво ще стане с пръстена? — попита Глин.

— Ще отиде с мен в гроба.

— Нямаш ли деца?

Глин вече знаеше, че Пъпъп бе последният яган, но искаше да прецени отговора му. Пъпъп поклати глава. Глин кимна, без да пуска още ръката му.

— А няма ли изобщо никой оцелял?

— Има няколко местисоси, но аз съм последният, който знае езика.

— Това сигурно те натъжава.

— Има древна яганска легенда и колкото повече остарявам, толкова повече си мисля, че се отнася за мен.

— Каква е тя.

— Когато дойде времето последния яган да умре, Ханукса ще го прибере при себе си в земята. От неговите кости ще се появи ново племе.

Глин пусна ръката на Пъпъп.

— А как точно Ханукса ще прибере последния яган?

Пъпъп поклати глава.

— Това е един шибан предразсъдък, нъл’тъй? Не си спомням подробностите.

Глин не го притисна. Това бяха думи на стария Пъпъп. Осъзна, че нямаше начин да разбере дали бе успял да се доближи до него.

— Джон, нуждая се от твоята помощ за команданте Емилияно Валенар. Присъствието му тук е заплаха за нашата задача. Какво можеш да ми кажеш за него?

Пъпъп изтърси още една цигара от пакетчето.

— Команданте Емилияно дойде тук, на юг, преди двайсет и пет години. След преврата на Пиночет.

— Защо?

— Баща му паднал от някакъв вертолет, докато го разпитвали. Бил човек на Алиенде. Както и синът му. Пратили го да служи тук, за да е по-далеч.

Глин кимна. Това обясняваше много неща. Не само изпадането му в немилост в чилийския флот, но и омразата му към американците, а навярно и самопрезрението му като чилиец.

— Защо още командва разрушител?

— Той знае определени неща за някои хора, нали така? Добър офицер е. А пък команданте Емилияно е и много упорит. И много предпазлив.