Разбра, че бе станала равна на нула, когато метеоритът се килна към него със силно кухо избумтяване, смачка стоманата по пътя си, вдигна гейзери пръст, кал и лед, които замъглиха зрението му, докато най-сетне единственото, което виждаше, бе блестящото, неумолимо, безпощадно червено.
Когато Макфарлън влезе в библиотеката на „Ролвааг“, завари там притихнала група хора, пръсната по столовете и диваните. Във въздуха витаеше потрес и отчаяние. Гарса се взираше невъзмутимо през стената с прозорци над протока Франклин към Исла Десеит. Амира седеше в един ъгъл, свила колене под брадичката си. Бритън и старши помощник-капитанът Хауъл разговаряха тихо помежду си. Дори саможивият доктор Брамбъл бе тук, барабанеше с пръсти по стола и поглеждаше нетърпеливо часовника си. От всички по-важни играчи отсъстваше само Глин. След като Макфарлън зае мястото си, вратата на библиотеката се отвори отново и ръководителят на ЕИР влезе с тънка папка под мишница. По петите го следваше Джон Пъпъп, усмивката и веселата му стъпка не подхождаха на мрачното настроение, което владееше групата. Макфарлън не се изненада да го види: Пъпъп нямаше желание да слезе на брега, но когато Глин бе на борда на „Ролвааг“ яганът постоянно бе до него и го следваше като вярно куче.
Всички погледи се обърнаха към Глин, който застана в средата на помещението. Лично за себе си Макфарлън се питаше просто колко ли трудно му бе да приеме всичко това: двама от хората му, включая главният инженер, бяха загинали. Ала той изглеждаше както винаги: спокоен, незасегнат, безразличен.
Сивите очи на Глин премигнаха и огледаха събралите се.
— Джийн Рошфор бе в ЕИР от самото начало. Франк Евънс бе сравнително нов служител, но не по-малко съжаляваме за смъртта му. Това е трагедия за всички нас в тази зала. Но не съм тук, за да ги превъзнасям. Нито Джийн, нито Франк биха желали това. Направихме важно откритие, но го направихме по най-тежкия начин. Метеоритът Десоласион е много по-тежък, отколкото бяхме предвидили. Внимателният анализ на аварията с криковете, както и някои високоточни гравиметрични измервания ни дадоха нова и по-точна оценка на масата му. И тя е двайсет и пет хиляди тона.
Въпреки още неотминалия шок, Макфарлън усети как изведнъж го облива студена вълна. Направи бързи сметки наум: те сочеха специфично тегло около 190. Сто и деветдесет пъти по-плътен от водата! Един кубичен фут 23 23 Един кубичен фут е равен на 0,0283 куб.м. — Б.пр.
би тежал… „Мили Боже! Почти шест тона.“
Но двамина мъже бяха загинали. Още двамина, поправи се Макфарлън, като се сети за трогателната купчина кости, които бяха останали от бившия му партньор.
— Нашата политика е двойно осигуряване — рече Глин. — Планирахме всичко така, че да надхвърля два пъти най-завишените ни оценки — два пъти повече разходи, два пъти повече усилия — и два пъти по-голяма маса. Това означава, че бяхме планирали скалата да има почти толкова голяма маса. Ето защо съм тук, за да ви кажа, че можем да продължим по график. Все още разполагаме със средствата да го извадим, да го докараме до кораба и да го натоварим в предназначения за това танк.
На Макфарлън му се стори, че долови в хладния тон на Глин странна нотка: на своего рода триумф.
— Минутка само — обади се Макфарлън. — Двама души току-що загинаха. Носим отговорност да…
— Ти не си отговорен — прекъсна го равнодушно Глин. — Ние сме. И имаме пълна застраховка.
— Не говоря за застраховки. Говоря за живота на двама души. За двама души, убити при опит да бъде преместен метеоритът.
— Взехме всички необходими предохранителни мерки. Рискът за провал бе по-малко от един процент. Нищо не е напълно лишено от риск, както сам изтъкна съвсем наскоро. А по отношение на дадените жертви също сме в график.
— В график ли?
Макфарлън не можеше да повярва на чутото. Погледна Амира, след това — Гарса, но не успя да забележи в израженията им възмущението, което изпитваше.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Във всяка сложна инженерна ситуация стават нещастни случаи, независимо какви мерки се вземат. На този етап очаквахме до две жертви.
— Господи, това е безсърдечно пресмятане.
— Тъкмо обратното. Когато е бил проектиран мостът „Златните врата“, се е предполагало, че по време на строителството ще загинат трийсетина души. Това не е било нито хладнокръвно, нито безсърдечно: било е просто част от процеса на планиране. Безсърдечно е да се се поставят хората под опасност, без да се изчисли рискът. Рошфор и Евънс знаеха за тези рискове и ги поеха. — Глин погледна Макфарлън и продължи монотонно: — Уверявам ви, че скърбя за тях по начин, който никога няма да ви стане известен. Но аз съм нает да извадя и превозя метеорита и намерението ми е да го сторя. Не мога да си позволя личните чувства да замъглят преценките ми или да отслабят решителността ми.
Читать дальше