Дъглас Престън - Черен лед

— Да — отвърна Бритън, също на испански.

С донякъде нехаен жест тя извади някакви книжа и тесте паспорти от доста оръфана кожена чанта.

— И ще търсите желязо? — попита мъжът с усмивка.

Глин кимна.

— И се надявате да намерите това желязо на Исла Десоласион?

Той се усмихна малко цинично, според Макфарлън. А може би това бе мнителност?

— Разбира се — отвърна бързешком Глин, като едва потисна кашлицата си. — Разполагаме с най-съвременното минно оборудване и хубав рудовоз. Това е високопрофесионална операция.

Леко усмихнатото лице на чиновника подсказваше, че вече бе получил информация за голямото ръждиво корито, което чакаше на входа на протока. Той дръпна документите към себе си и ги прелисти небрежно.

— Ще трябва известно време да обработим тези документи — рече той. — И навярно ще посетим кораба ви. Къде е капитанът?

— Аз съм капитанът на „Ролвааг“ — каза Бритън.

При тези й думи, веждите му направо отскочиха нагоре. Откъм задната врата се чу тътрене на крака и в канцеларията влязоха още двама чиновници с неопределен ранг. Запътиха се към печката и седнаха на една пейка до нея.

— Значи вие сте капитанът — рече чиновникът.

— Да.

Митничарят изсумтя, сведе отново поглед към документите, разлисти ги пак така небрежно и вдигна отново глава.

— А вие, сеньор? — попита и заби поглед в Макфарлън.

Намеси се Глин:

— Това е доктор Видманщетен, старши научен сътрудник. Не говори испански. Аз съм главният инженер — Ели Ишмаел.

Макфарлън усети как погледът на чиновникът се забави върху него.

— Видманщетен — повтори онзи бавно, сякаш опитваше името на вкус.

Другите двама също погледнаха към него.

Устата на Макфарлън пресъхна. Снимката му не се бе появявала в чилийските вестници поне в последните пет години. А и по онова време носеше брада. „Няма защо да се безпокоиш“, рече си на ум. По слепоочията му започна да избива пот.

Чилиецът го гледаше с любопитство, сякаш засичаше притеснението му с някакво свое, професионално шесто чувство.

— Не говори испански? — попита го чиновникът и очите му се присвиха недоверчиво.

Последва кратко мълчание. След това, Макфарлън неволно изтърси първото нещо, което му дойде на ума:

— Керо уна пута 15 15 Искам курва (проститутка). (исп.) — Б.пр. .

Чилийците изведнъж се разсмяха.

— Той говори достатъчно испански — каза мъжът зад масата.

Макфарлън се облегна назад, облиза устни и бавно въздъхна.

Глин отново се закашля — зловеща, мъчителна кашлица.

— Извинете ме — рече той, извади мръсна кърпа, избърса брадата си, разпръсвайки с яростно движение жълтеникава слуз, след което прибра отново кърпата в джоба си.

Митничарят погледна кърпата, след това разтърка нежните си ръце.

— Надявам се да не ни носите някоя болест в този наш влажен климат.

— Няма нищо — отвърна Глин.

Макфарлън го погледна с нарастваща тревога. Очите му бяха влажни и зачервени: изглеждаше болен.

Бритън се изкашля деликатно в шепа.

— Настинка — рече тя. — Целият кораб е така.

— Само настинка ли? — попита чиновникът и веждите му се повдигнаха в неспокойна дъга.

— Ами… — отвърна Бритън и поспря. После додаде: — Лазаретът ни е препълнен…

— Няма нищо сериозно — намеси се Глин, гласът му клокочеше от слузта. — Може би малко грип. Нали знаете какво е на кораба, когато всички са наврени в едно малко пространство. — Той се засмя и смехът му премина в нов пристъп на кашлица. — Но като стана дума за това, ще се радваме да ви посрещнем на нашия кораб днес или утре, когато ви е удобно.

— Може би няма да се наложи — отвърна чиновникът, — стига документите ви да са в ред. — Прелисти ги. — Къде е разрешителното ви за минно проучване?

След като хубаво се прокашля да прочисти гърлото си, Глин се наведе над масата и извади подпечатани с релефни печати документи от сакото си. Чиновникът ги пое с връхчетата на пръстите си, погледна най-горната страница, след това прелисти останалите с опакото на ръката си. После ги остави върху очуканата маса.

— Много съм огорчен — рече той и поклати тъжно глава, — но това не е необходимият формуляр.

Макфарлън видя как двамата други чиновници тайничко се спогледаха.

— Така ли? — рече Глин.

В стаята се усети неочаквана промяна, някаква атмосфера на очакване.

— Ще трябва да донесете необходимите формуляри от Пунта Аренас — рече чиновникът. — И тогава ще мога да ги подпечатам като редовни. Дотогава ще задържа паспортите ви на отговорно пазене.