Фейрене Престън - Сребърни чудеса

— Хайде, любов моя, нека влезем вкъщи — дрезгаво прошепна Чейс.

Той я вдигна и пренесе бързо. После нежно я положи на леглото. Изчезна само за миг, за да се появи отново с кърпа, легенче, четката й за зъби и чаша вода.

Тринити бе благодарна, че може да си измие зъбите и лицето и да сръбне малко вода. Като се облегна назад в леглото, тя леко се намръщи.

— Не можеш да се пренесеш тук. Няма да те пусна.

— Съжалявам, Тринити — нежно каза той без никакво видимо съжаление. — Аз се пренасям. Досега ти издаваше заповеди тук, но в момента си твърде болна, за да ми попречиш да правя каквото поискам.

Чейс се пренесе още същата вечер. Само вдигна телефона и даде няколко кратки нареждания. Скоро Магнус се появи на стълбите с всичко, за което Чейс бе помолил. Когато Тринити се събуди след кратка дрямка, Чейс вече беше твърдо настанен в дома й.

Безшумно и сръчно той окачваше дрехите си на закачалки, но хвърли поглед през рамо и видя, че тя се мъчи да стане от леглото.

— Съжалявам, ако съм те събудил.

— Хич не се притеснявай — мило му се усмихна Тринити. — Така или иначе трябваше да стана, за да те изхвърля от къщата си.

Тя доста колебливо се изправи до леглото. Чейс се засмя и отиде да я подкрепи.

— Не мисля, че ще го направиш, любов моя. По-добре да се предадеш красиво, защото в този спор едва ли ще победиш.

Преди седмици, ако я бе нарекъл така, Тринити щеше да се пръсне от радост. А сега изпитваше само безсилен гняв пред явното му лицемерие.

— Пусни ме, Чейс — процеди през зъби тя, — трябва да ида до банята, ако не възразяваш.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Това може и да те изненада, но аз се грижа за себе си отдавна без твоя помощ и съм напълно уверена, че мога да отида до банята съвсем сама.

Чейс се ухили на сарказма й, но думите му прозвучаха сериозно:

— Искам да се уверя, че си добре. Ако вътре ти стане лошо, можеш да паднеш и да се нараниш. Обещай, че ще извикаш, ако ти потрябвам.

Тринити се опита безуспешно да се измъкне от ръцете му.

— Няма да ми потрябваш, обещавам. Защо не използваш това време, за да си събереш нещата и да напуснеш.

Чейс я пусна. Усмивката му я вбесяваше, затова побърза да се отправи към банята. Преди да излезе на връщане, тя си изми лицето и се погледна в огледалото. Сплъстени кичури коса висяха около бледото й лице, а под зелените й очи тъмнееха сенки. Изглеждаше по-зле и от труповете, които Лари описваше в книгите си. Трябваше да посъбере малко ентусиазъм, за да приготви вечеря. Беше я страх от самата мисъл. Напоследък дори миризмата на готвено я караше да тича в банята.

Откри, че Чейс я чака пред банята, и въздъхна високо, за да покаже възмущението си.

— Аз… сега… отивам… в кухнята — бавно обясни тя, сякаш говореше на малоумен.

— Мамо, мамо!

Тринити въздъхна облекчено. Сигурно Лари бе довел Стефани. Най-сетне имаше съюзник.

Стефани изтича в кухнята, следвана от Лари.

— Здравей, мамче! Липсвах ли ти?

— Разбира се, мила — въодушевено посегна тя към Стефани, за да я вдигне.

Чейс я изпревари и вдигна момиченцето високо във въздуха.

— Мамчето трябва да спре да те вдига. Ставаш вече много тежка.

— Чейс! — Малките ръчички обвиха шията му. — Радвам се, че се върна.

— Аз също, мъниче. Аз също.

— Лари — Тринити се обърна за помощ към зет си, който нехайно се беше облегнал на вратата, — аз казах на Чейс да напусне, но той не ще. Понеже отказах да се омъжа за него, той смята да ми отмъсти, като се нанесе да живее тук.

Лари положи сериозни усилия да не се изхили и успя донякъде, но не постигна същия успех с гласа си, който прозвуча съвсем весело:

— Той ти направи предложение и ти го отхвърли?

Тринити се намръщи.

— Не само че го отхвърлих, но му казах, че не искам повече да го виждам.

С крайчеца на окото си Тринити виждаше, че Чейс не бе помръднал. Застанал в средата на стаята със Стефани в ръце, той демонстрираше пълна липса на загриженост, независимо от това, че разговорът касаеше него.

Стаята леко се залюля пред очите й. Тринити се хвана здраво за един от кухненските столове. Споровете, които беше водила през последните няколко часа, очевидно вземаха своето. След дрямката се беше почувствала по-добре за известно време, но сега трябваше да седне, за да не повърне отново. Въпреки всичко тя упорито се опитваше да прикрие слабостта си пред Чейс.

Лари се спусна към нея.

— Защо не седнеш, мила? Не изглеждаш съвсем добре.

— Ако още някой ми каже, че изглеждам ужасно, ще започна да пищя! — заплаши Тринити, но се възползва от поканата на Лари и седна, без да си признае, че бе напълно съгласна с него.