Фейрене Престън - Сребърни чудеса

— Тръгвам, Тринити, но ще се върна. Можеш да бъдеш сигурна в това!

Тринити въздъхна облекчено, докато го гледаше да се отдалечава. Слава богу, беше си отишъл. Знаеше много добре, че насила не можеше да го принуди да си тръгне дори и в най-добрата си форма. Никога преди не се бе чувствала толкова слаба.

В последните му думи заплахата бе повече от намек, но странното бе, че ги беше изрекъл по-нежно, отколкото тя предполагаше, че е способен да говори. Това не я тревожеше сега. Чейс си беше отишъл и това беше най-важното. Повече не беше част от живота й. Нейният свят се състоеше от нея, Стефани и бебето, което растеше в нея. Гаденето донякъде се бе уталожило и като се прозя, тя спокойно заспа.

След час и нещо Тринити се събуди изведнъж с чувството, че нещо не е наред. Тя предпазливо пусна краката си от едната страна на хамака и бавно се надигна. Веднага я завладя силен пристъп на гадене и тя не помръдна поглед от земята, докато най-лошото не отмина.

Накрая, когато се почувства малко по-стабилна, вдигна поглед и започна да се изправя, но моментално седна пак, защото видя Чейс. Той се беше настанил удобно на един от нейните столове, които тя изнасяше на моравата. Очевидно беше го пренесъл сам и го беше поставил на място, откъдето можеше да я наблюдава, докато спи.

Беше се излегнал спокойно, небрежно кръстосал крак върху крак. Лицето му беше безизразно, а сините му очи имаха твърд блясък, който Тринити не можеше да разгадае.

— Прекарах много интересно при Сиси и Лари — безгрижно каза той.

Тринити го наблюдаваше предпазливо. Той стана и тръгна отпуснато към нея, нехайно мушнал ръце в джобовете си.

Спря пред нея и спокойно продължи:

— Най-странното бе, че щом Сиси ме видя, започна да събира продукти да прави фондан. Бях чувал за тази нейна слабост, когато е притеснена, но на такова явление не бях ставал свидетел досега. Трябва да призная, че беше страхотно преживяване. Реших, че само с няколко поставени на място въпроса можех да разбера какво не е наред. Бях сигурен, че каквото и да беше, бе свързано с теб. — Чейс спря за миг и после тихо подсказа: — И знаеш ли какво?

Тринити инстинктивно кръстоса ръце върху стомаха си и поклати безмълвно глава. Не й беше минало през ума, че ще отиде при Сиси и Лари, след като си тръгне. Вече бе започнало да й става ясно, че много неща не беше взела предвид. Напоследък при нейното състояние всичко и се струваше безкрайно сиво и противно и не бе мислила за други неща, освен как да изкара деня.

— Сиси ми каза, че си бременна. — Загадъчното му изражение не се промени, но той посегна към кръстосаните на корема й ръце и като хвана едната, внимателно й помогна да се изправи. — А после дойде Лари. Него малко по-трудно го накарах да се разприказва, но щом се убеди в моята загриженост за теб, той се отвори като някои от книгите си. Изглежда, доста е разтревожен за теб.

Чейс затвори за миг очи, сякаш нещо го болеше, а след това меко попита:

— Защо не ми каза, Тринити? И аз имах право да се тревожа за теб.

Зави й се свят и отново започна да й се повдига, но тя отвърна твърдо, без да трепне:

— Не ти казах, защото не е твоя работа.

— Ти носиш моето бебе и това е точно моя работа.

— Не, не е! — Тринити издърпа ръката си и отново я сложи върху корема си. — Бебето е мое и на никой друг. И ако се махнеш и ни оставиш на мира, обещавам ти, че никога няма да изявим претенции към теб или голямото богатство, което си така зает да трупаш, така че не се притеснявай.

— За бога, Тринити, не се притеснявам за това и ти го знаеш!

Но, тя не го знаеше. Измери го с поглед. Чудеше се какво е намислил.

— Това, което ме притеснява, си ти, както и фактът, че ти е било доста трудно. Но сега, когато съм тук, ще помагам с всичко, с което мога… И след като се оженим…

Краката на Тринити се подкосиха и тя сграбчи Чейс, за да не падне.

— Добре ли си? — загрижено питаше той, докато я водеше към стола, на който бе седял.

Веднага щом възстанови що-годе нормално за състоянието си равновесие, Тринити изломоти:

— Какво нахалство! Кое те кара да вярваш, че ще се омъжа за теб? Да не си мислил, че ще се върнеш и бедната малка Тринити ще бъде така благодарна за твоето предложение, че ще припадне в ръцете ти?

— Всъщност ти това и направи — изтъкна спокойно Чейс, коленичил пред нея. — Никога не ми е идвало наум, че може да си толкова упорита и глупава, че да ми откажеш.

— Достатъчно съм умна, за да не се излъжа да приема — възмутено отвърна тя. — Да ти е ясно, Чейс Колфакс. Ще отгледам детето си сама, с много любов и без теб и парите ти.