Лили Прайър - Страсти по госпожица Пондероза

От инерцията на внезапното спиране товарът на камиона политна напред, после точно толкова бързо — назад. Костенурките се озоваха на купчина в своята кошница, малките им крака се размахваха във въздуха. Маймуната се удари в предното стъкло и на главата й се появи голяма издутина. Отзад в камиона вещите на Фернанда Пондероза се струпаха една върху друга и образуваха мебелна каша. От удара часовникът започна да пее само една мелодия, използвана обикновено на пиршества и религиозни празници. Самият камион потрепери и от него се изрониха последните останали външни части: ауспухът, номерата и фаровете. Той бе осъществил последното си препускане и то се оказа смъртоносно. От устата на синьор Буфалети се посипаха непристойни слова.

Без любезности той започна да разтоварва вещите в двора зад къщата, където камионът бе смогнал да спре, и след като го направи, злобно отпътува, преди Фернанда Пондероза да е успяла да размисли и да го помоли да продължат и да спрат другаде.

Докато двигателят на камиона, кашляйки, отнасяше машината напред, Фернанда Пондероза напразно се опитваше да влезе в къщата. Построена от местния розово-жълт пясъчен камък, тя се бе свлякла, сякаш преди стотици години е расла в земята и е станала част от нея. Дори покривът от кирпичени вълнообразни керемиди беше изкривен и пасваше на формата на къщата като износена шапка. Отпред парапетите на балкона бяха увиснали от старост. Капаците на прозорците, чиято тъмнозелена боя се лющеше, бяха затворени като уморени клепачи. Всички врати бяха заключени.

Мракът започваше да оцветява небето в сиво и пролетният въздух бързо губеше топлината си. Леко потръпване премина през Фернанда Пондероза. Не се чуваше и звук, като се изключи френетичното звънене на големия часовник и далечните удари на нечия брадва, която сечеше дърва. Тя си сложи пелерината и отново обиколи, за да провери вратите и да се опита да погледне през процепите на капаците. Защо интуицията й я бе довела тук? Какво беше това място? Каква беше връзката му с нея?

Неочаквано се чу пронизителен вик, който разсече тишината и накара самотния гълъб на покрива да излети подплашен. От нищото изникна жена с вид на дивачка, изтърва двете кофи, които носеше, и изсипа млякото върху налъмите си, след което падна безчувствена на земята. Просна се на земята като застреляна. Мъртва ли беше?

Фернанда Пондероза се огледа за снайперисти — нямаше никой — и се впусна през двора към мястото, където бе паднала жената. Не, не беше мъртва, още дишаше. Когато отвори очи, стана ясно, че е кривогледа, като всяко от очите й гледаше на различна страна.

— Света майко Божия! — извика жената. — Неумрялата. Силвана, какво искаш от мен?

— Силвана? — зяпна Фернанда Пондероза. — Силвана е тук? Къде е? — Изведнъж тя разбра защо е била доведена тук. Заради Силвана, своята близначка, която не беше виждала през последните осемнайсет години.

— В гробището, че къде другаде.

Тогава, след като си спомни и забеляза объркания поглед на Фернанда Пондероза, жената добави:

— Мъртва е.

— Мъртва!

— Да, мъртва! Положихме я в гробището, където лежи повече от шест месеца. Помислих си, че тя стои тук, в двора. Косата ми настръхна. Никога не е казвала, че има близначка.

— Силвана е мьртва! — Гласът на Фернанда Пондероза заглъхна и лицето й се сгърчи от болката.

— Мъртва е — тъжно отговори Мария Календа, — порази я гръм. Изгоря като факла. Най-лошата буря в историята на района. Опитахме се да изпратим телеграма, но не успяхме да открием роднините й. Фиделио вероятно също е мъртъв. Той изчезна, изгуби ума си, затри се от лицето на земята. Търсиха го навсякъде. Изяден бил от вълци, така се говори. Поминъкът им ще рухне. Трябва да работя всичко, да правя сирене, да гледам прасета, седемнайсет опрасени свине майки, кози, крави, овце. Не знам какво да правя. Примо се опитва да върши работата на тримата в магазина. Наденици. Не може да изпълнява поръчките. Шунка. Навсякъде е пълно с шпиони. Неприятности със семейство Мадалони. Свинефермата на Лучило ще ни разори. Зловещи събития. Поминъкът ще се загуби. Ние ще го съсипем.

Фернанда Пондероза се вцепени. Сестра й бе мъртва. Едва дишаше. Въпреки че не се бяха срещали толкова много години, тя винаги бе смятала, че един ден ще изгладят различията си. В нея зейна шахта тъга. Силвана бе отнесла враждата помежду им в гроба.

Щом се почувства на себе си, Фернанда Пондероза тръгна към гробището в търсене на някакво помирение. Беше време нещата да се поправят. Остави багажа си в двора, където се оформи стая без стени или таван, която подканваше минувача да се изтегне на дивана, да почете книга, да си сипе питие от хладилника.