Лили Прайър - Страсти по госпожица Пондероза

Маймуната не сваляше тънките си ръце от лицето си и от време на време издаваше жални звуци, които почти не се чуваха от рева на работещия двигател и от ругатните на шофьора.

Фернанда Пондероза също затвори очи, а Амброджио Буфалети не се поколеба да се възползва, като опипваше бедрата й при всяко движение, свързано със смяната на скоростите. Тя се опита да игнорира тази атака, но когато той придоби кураж и се протегна към пазвата й, тя го удари с предмета, който й бе подръка, халосвайки го с калаена чиния по черепа като с чинел. От изненада той едва успя да овладее автомобила и камионът за малко не счупи парапетите на моста и не излетя в бушуващия поток долу.

Въпреки че не каза нищо, Амброджио Буфалети не беше доволен и атмосферата в задимената кабина окончателно помръкна. След това той започна целенасочено да отмества двете си ръце от волана, за да накара Фернанда Пондероза да се страхува още повече. Тя потисна инстинктивния си порив да закрещи и да сграбчи кормилото. Това беше война на нерви, която Фернанда Пондероза възнамеряваше да спечели.

На няколко пъти прекосиха Флоренция, тъй като Амброджио Буфалети неколкократно пропускаше десния завой. Големи групи японски туристи, които следваха екскурзовод, размахващ флагче, бяха принудени да побягнат, за да намерят укритие, докато камионът криволичеше между тях, а замъгленият образ на мрачната Фернанда Пондероза бе заснет от хиляди високоскоростни телефотографични лещи. Катедралата почувства, че й се вие свят, след като камионът я обиколи за двайсети път. „Фонтана ди Нетуно“, „Палацо Векио“, „Давид“, „Уфици“, Арно, всички се завъртяха вихрено с опасна скорост в тази кошмарна туристическа обиколка на забележителности. Най-сетне отново тръгнаха по пътя си и оставиха ценностите и туристите в града да се прегрупират по възможно най-добрия начин.

След много часове и много километри на Фернанда Пондероза започна да й се струва, че най-сетне приближават края на пътуването. Пейзажът стана познат, въпреки че тя никога преди това не бе посещавала района. Тя почувства, че е познала меките възвишения на хълмовете, които в синкавата далечина преминаваха в стръмни планински върхове, скупчени по хьлмовете градчета със стени и къщи от кремаво розов камък, маслиновите горички, лозята и малките ниви с разноцветни насаждения. С настъпването на сумрака те приближиха стените на древния град Норчия.

И така, Фернанда Пондероза се приближаваше към мъжа, който я очакваше.

Откакто се беше събудил сутринта от поредната трескава нощ на безумни сънища, Аркадио Карнабучи беше обзет от вълнение, което бе по-огромно от самия него. Притискаше го като голямо, пълно виме. Инстинктивно разбираше каква е причината: Фернанда бе на път към него.

Изобщо не разбра как изкара деня. Втурна се в маслиновата си горичка и се опита да се зарови в работа, но беше прекалено неспокоен и не след дълго древните дървета го изхвърлиха, тъй като бяха ангажирани с доста по-сериозната работа да отглеждат маслини.

Оттам той бързо се прибра в къщата си и затанцува от стая в стая, като се опитваше да подреди нещата, но всъщност предизвикваше все по-голям хаос. Забавляваше го идеята да оправи леглото с възхитителните чаршафи, но дори той си даваше сметка, че ще е преждевременно. Във всеки случай къщата не беше от значение. Би било глупаво точно на този ден да се притеснява за реда в нея.

С усмивка, размазана на лицето му като мармалад, той изтича навън и прегърна с разтворени ръце синьо-моравото небе. Толкова щастлив беше, че започна да плаче. Радостта от предвкусването бе практически неистова.

В течение на деня приповдигнатото му настроение премина в нетърпение. С охлаждането на въздуха сумракът се готвеше да падне над равнината от другата страна на планините, а Аркадио Карнабучи взе брадвата си и започна да сече дърва за огрев, за да изразходва излишната си енергия. Сечеше, сечеше с енергичността на човек два пъти по-голям като телосложение от него. Когато разцепеше дебел ствол на дърво, той го отсичаше с такава сила, че от него като дим се издигаше малко облаче прах. Толкова бе погьлнат от сечта, че не забеляза камиона за извозване на строителни отпадъци, който пъплеше в равнината зад къщата му, и навлезе в парцела на съседа си.

В този момент Амброджио Буфалети бе изчерпал и последните остатъци от търпението си. Току-що бе решил да спре внезапно и да свали Фернанда Пондероза и багажа й някъде на пътя и да отпътува към къщи. Това пътуване бе продължило прекалено дълго. Жената изглеждаше съвсем добре, но в поведението й нямаше и капка дружелюбност. Нямаше шанс да получи нищо по линия на благодарността. Докато ботушите му търсеха спирачката, Фернанда Пондероза забеляза къща. Изведнъж разбра, че това е тя, крайната цел на пътуването, и извика: „Спрете!“, а Амброджио Буфалети изпълни желанието й безпрекословно.