Ашланд Прайс - Мира

— Разбира се, че не. Как може едно момиче да се обвинява за такова нещо? То със сигурност не е било по твоя воля. — Той разтвори прегръдката си и хвана едната й ръка. — Ела и седни до мен на ръба на скалата като вчера. Просто ще поговорим малко и нищо повече. Обещавам ти.

Неговото обещание определено я утеши, пряко волята й. Той й беше приятел и тя до голяма степен му вярваше. Във всеки случай знаеше, че даже и да искаше да й покаже любовта си, то поне в момента Брандър и бе дал толкова необходимия за нея отдих.

Отведе я до ръба на скалата и седна до нея на тревата. После и двамата провесиха крака надолу. Ако й бе някоя доверена приятелка, Мира просто би се почувствала задължена да продължи да разказва за случая и по този начин да се прочисти от него. Такава бе атмосферата между тях. И въпреки това, като гледаше с периферното си зрение русата му коса, величествената му фигура и странното му облекло, тя още веднъж осъзна, че за нея той бе истински чужденец. Независимо от това между тях съществуваше неоспоримо привличане и нещо й подсказваше, че винаги са били някак си свързани, че съдбата бе предопределила да бъдат заедно.

— Не мога да повярвам, че някога си изнасилвал — изведнъж каза тя. — Не искам да е вярно.

Видът му стана мрачен.

— Вярно е. Може би трябваше да излъжа, когато Киарда ме попита снощи, но не го направих, и сега знаеш истината… Но това бе много отдавна, Мира — добави той и я погледна съвсем искрено. — Всъщност тогава бях само момче и правех това, което мислех, че другите очакват от мен. Като пораснах по-голям, спах с едно норско момиче. Когато използвах тези действия, за да правя любов, разбрах, че те са съкровени и не бива да се прилагат за нищо друго. Оттогава престанах да изнасилвам вашите слаби и изплашени жени.

Защо е било необходимо това, прииска й се да изкрещи. Как е могъл да си помисли, че пленничките му изобщо няма да го пожелаят с това лице на принц и очи с цвят на скъпоценни камъни? Тя веднага разбра обаче, че бе най-добре да не огласява тези мисли, защото те бяха много недалновидни. Истината бе, че тя бе видяла само добро от него. С изключение на няколкото объркващи мига в началото, когато я бе хванал, той винаги се бе отнасял към нея със симпатия и затова тя го преценяваше от съвсем друга гледна точка, а не като негова жертва.

— Знаеш ли, Мира — отново започна той, като сведе поглед, пълен с разкаяние. — На един мъж му е необходимо много по-голямо изкуство, за да спечели една жена, отколкото просто да я грабне. — Той подчерта смисъла на думите, като преглътна тежко. В този момент Мира осъзна, че при всичките наситени с чувства обстоятелства, когато са били заедно, дори когато въведоха Брандър невъоръжен във форта, той никога не бе показвал такава уязвимост.

— Ако едно момиче няма избор в такъв един случай — продължи той, — то е лишено от правото да отхвърли мъжа, който би го поискал. И тогава всичко е по-лесно. Просто вземаш това, което искаш, а не преживяваш болката, че не ти е било предложено. Мисля, че ме разбираш.

— Да — отговори Мира с нотка на възмущение. — Винаги е по-лесно да откраднеш нещо, отколкото да се постараеш да го заслужиш.

— О, но аз не желая повече да крада — каза той, като се обърна с лице към нея, и по неподвижните му като на статуя черти тя разбра, че е съвсем искрен. Това бе повече от очевидно. Но тя не бе сигурна какво точно искаше той в момента. Истинска любов с ирландско момиче като нея или ерска земя и право за се засели във вечен мир, като се ожени за такова момиче?

— Любовта е много по-сладка, когато е желана — продължи той.

Като чу тези думи, макар че се опита да не им обръща внимание, Мира почувства как в нея се надига топла вълна, която се разля по цялото й тяло и достигна до слабините й. Независимо от това тя остана скептично настроена. Ако и когато те се вричаха в любов, тя искаше да вярва, че тази любов е истинска, а не зад клетвите му да прозира един обикновен стремеж към политическа изгода. Затова не можа да се въздържи и го погледна изпитателно.

— Да не би да искаш ръката ми, Брандър?

Той остана изненадан от нейната прямота. Нещо повече, възхити й се и за да не се усмихне, прехапа устни.

— Само ако кажеш „да“, мое прекрасно момиче. Наистина имам основание да се надявам, тъй като снощи при Киарда ти се опита да ми спасиш живота, като изложи на опасност своя… Никой досега не е поемал такъв риск заради мен — добави той с явно обожание.

Мира така се трогна от тези думи, че трябваше да сведе поглед, преди да отговори. Когато вдигна глава и отвори уста да проговори, той постави пръст върху устните й.