Ашланд Прайс - Мира

Тя се приближи на още няколко крачки към него и предпазливо спря.

— А какво ще кажеш за вашите хора? Вие боготворите ли слънцето? — попита го Мира с толкова нерешителен глас, който веднага я издаде, че никога по-рано не бе ходила на срещи.

— В известно отношение, да. Макар че за нас то никога не е било от такова съществено значение, както за вас. Защото видях, че и сега на една от стените в хижата на Киарда виси едно слънце, направено от слама. А кръстовете на гробовете във вашия форт са обградени със слънчеви кръгове.

— О, майка ти и за това ли ти е разказвала! Как свети Патрик се е борел да ни спечели за свои последователи, като е направил слънце около знака на Христос?

— Да.

Мира го погледна боязливо и каза:

— Въпреки че Киарда и останалите по-възрастни ще настояват да се покръстите, истината е, че ние самите не бяхме така лесно спечелени от църквата.

— Да — усмихна се отегчено Брандър. — И се страхувам, че занапред ни чака още по-голяма съпротива. Но ще видиш, че във всяко друго отношение хората ми са готови да станат ирландци, уверявам те.

Тя кимна с глава и леко му се усмихна, за да му покаже доверието си.

— Напълно ти вярвам.

Той изведнъж присви очи, сякаш търсеше нейните за нещо.

— Но защо още стоиш толкова далеч?

Брандър протегна ръце към нея и наметалото върху раменете му се разтвори като криле на сокол, който се спуска, за да я спаси от някакъв невидим хищник.

— Моля те, ела при мен и ми позволи отново да те почувствам. За първи път, сякаш от векове насам, сме сами двамата и аз бих желал да ти благодаря за всичко, което направи за мен и за хората ми.

Мира усети как гърлото й се сви от някаква странна парализа. Въпреки че бе съвсем сигурна в намеренията му да й благодари по някакъв начин, който би приела, неговите думи й прозвучаха някак странно и заплашително. Сега тя бе сигурна, че ако се озове в обятията му, ще се съгласи на много повече от една обикновена прегръдка и целувка. Въпреки че желаеше да се предаде и да се отпусне в топлината на ръцете му, тя не можеше да намери сили, за да се помръдне.

Той като че ли беше обиден от упоритата й съпротива.

— Мира, възможно ли е, след като се бори да убедиш Киарда и останалите, че няма за какво да се страхуват от мен, самата ти да не ми вярваш? Вашите хора ме претърсиха вече за оръжие. Заклевам се, че и сега не съм въоръжен.

Тя се опита да се усмихне безгрижно.

— О, да, зная. Тук не става толкова дума за страх, милорд, колкото за несигурност. Поне така си мисля.

— Каква несигурност?

— Не зная. Ти каза снощи на Киарда, че по-рано сте нападали и ограбвали тези брегове. Мога да ти кажа, че само преди няколко лета аз едва не станах жертва при един такъв случай.

Той сякаш бе поразен от тази новина.

— Хванал те е някакъв норс? — попита той след малко.

Тя поклати глава и отново наведе очи надолу. Темата бе твърде унизителна за нея, за да продължи да го гледа в очите.

— Беше един викинг. Сигурна съм. Той бе сам и… сигурно е бил някакъв разузнавач — завърши тя, като гласът й прекъсваше някак печално.

— О, Мира. Не! — възкликна той, а после, без да се интересува как ще реагира тя, се приближи до нея и съчувствено я прегърна. — След всичко това бих изтръгнал от себе си всичко норско — промълви тихо той, като я люлееше в прегръдките си.

Тя с учудване усети, че прегръдката му бе съвсем различна от начина, по който я бе прегърнал на същото това място предишния ден. Това не бе прегръдка на любовник, а на човек, който искаше единствено да я утеши — баща или по-голям брат например. Някои, който, изглежда, бе разбрал, даже и преди нея, от какво най-много се нуждае в момента. Мира имаше нужда па зарови обляното си в сълзи лице в гърдите му и да остави туниката му да попие сълзите и.

— Мира. Моя малка, сладка Мира. Кажи ми само още веднъж, че този звяр не ти е направил нищо лошо.

— Не успя — Тя почувства как гърдите му се надигнаха и изпуснаха въздишка на облекчение, и той я притисна още по-силно към себе си.

— Слава на всички богове!

— Би ли имало… искам да кажа, би ли имало някакво значение за теб, ако той бе успял? — плахо попита тя.

Брандър леко се отдръпна от нея и вдигна брадичката й, за да може да я погледне право в очите.

— Разбира се. Бих умрял, ако знаех, че ти е навредил.

— Не исках да кажа, дали би променил чувствата си ако узнаеш, че някой друг мъж… — тя търсеше подходяща дума, — ако някой друг мъж ме е познал по такъв начин?

Той отново я стисна в прегръдката си и сякаш я люлееше и успокояваше с цялото си тяло.