Ашланд Прайс - Мира

— На път за насам вятърът го отнесе в един поток — отговори Лон спокойно. В края на краищата всичко това бе вярно.

Мак Куган се намръщи и напрегна очи, за да разбере какво пише в бележката.

— Но, глупако, тук не може нищо да се прочете. Как да разбера какво е искал да ми съобщи Мак Игън.

Твърдо решен да не трепва от гръмогласния рев на Мак Куган, Лон само вдигна рамене.

— Не зная, сър.

— Добре, каза ли ти той нещо за това, което е написано в бележката?

Лон поклати глава, отново спокоен, че не е извършил прегрешение, като е излъгал, защото всъщност не Сайлъс Мак Игън, а дъщеря му Мира бе тази, която го беше информирала за съдържанието на бележката.

— По дяволите! — изплю се Наял, като накъса мократа бележка на парчета и погледна навъсено Лон, сякаш го мислеше за откачил. — Та ти за куриер ставаш още по-малко, отколкото да пречистваш душите на моите мъже.

— Моля за извинение, сър, но много по-лесно бих пречистил душите на твоите мъже, ако техният предводител проявяваше поне малко уважение към ученията на църквата.

При тези думи Наял леко се надигна в леглото.

— Съжалявам, ако с нещо съм те обидил. Но трябва да разбереш, че да спасяваш живота на хората е много по-опасно от това да им спасяваш душите. Човек губи чувството си за почтеност, ако знае, че всеки следващ ден може да му бъде последен.

— Ако това е така, командире, бих искал да мисля, че желаеш да умреш с колкото е възможно по-малко грехове.

— О, престани да се заяждаш, брат Лон — озъби се Наял. — Спомена, че при мен те водят и други неща. Кои са те?

— Норвежци, сър — отговори Лон, като понижи глас, за да не предизвика голяма тревога с новината си.

— Норвежци ли?

— Да. Имат базов лагер долу на брега, при укреплението на моето племе. Под високите скали на юг.

— Какво? Шегуваш ли се? Ние с брат ти вчера бяхме там. Защо никой не ни каза за това?

— Ами защото само един човек от племето ги е видял и понеже те твърдят, че са наполовина ирландци, тя не е сметнала за необходимо да ти казва.

Наял свъси вежди.

— Наполовина ирландци ли? Как така?

— Не зная. Просто ми казаха, че са потомци на една отдавна изчезнала наша родственица — Елана Мак Айл, която бе отвлечена при едно нападение на викингите преди двадесет и пет години.

— Имат ли някакво доказателство?

— Да. Мира казва, че са донесли една стара брошка с герба на рода Айл. А Киарда, след като се срещнала с тях, се убедила, че наистина са деца на нейната братовчедка.

— Мира казва? Кога е попаднала на тези чуждоземци?

— Предполагам, че вчера сутринта, когато е излязла да бере ягоди. Спомена, че точно тогава предводителят им е отишъл при нея.

— Вчера сутринта ли? Но вчера на обяд аз бях с нея и тя нищо не ми е споменавала — продължи подозрително Наял. — На мен, нейния високоуважаван кандидат, главнокомандуващия кралската армия, на когото веднага трябва да се съобщават такива неща! — възкликна ядосано Мак Куган.

Лон почувства, че се изчервява, защото бе казал много повече, отколкото възнамеряваше да каже. Той изобщо нямаше намерение да намесва в разговора бедната Мира и любовта й към предводителя на викингите.

— Ами, възможно е, милорд, да е искала да те предпази от прибързани действия. Може би е искала първо да даде възможност на старата Киарда да ги проучи.

— За какво ще ги проучва? За бога, те са чуждоземци!

— Очевидно само наполовина. Мира казва, че нямат намерение да нападат, а искат миролюбиво да се заселят в Ерин. Изглежда, че обработваемата земя в Туле не им е достатъчна.

— Боже господи! Човече! Тези дяволи плячкосват нашето крайбрежие вече повече от век. Как е възможно да си помислят, че нашите крале ще решат просто да им отстъпят ирландска земя?

— Не зная, сър. Зная само, че при положение, че моите родители живеят в този форт, аз не мога да не докладвам веднага за това състояние на нещата.

— Правилно — намеси се заплашително Блар. — Защото не би получил братска прошка от мен, ако тези диваци избият майка ни и баща ни. — Той се обърна към Наял: — Мисля, че трябва веднага да се погрижим за тях, командире. Какъвто и да е техният произход, най-разумно ще бъде да ги прогоним.

Въпреки че Наял никога не оставяше последната дума на някой от подчинените си, той винаги вземаше присърце съветите на Блар. И когато си спомни за подозрителното поведение на Мира предния ден, твърдо реши да го послуша. Още от дете го бяха възпитавали да смята викингите за изчадия на ада, за естествен техен враг, също както бе и вълкът за заека. Проклет да бъде, ако се забави миг повече и им позволи да продължават да преговарят с неговата Мира.